Определение № 3 от 13.01.2009 г. на ВКС по д. № 2331/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Р. Г. П. и др. са подали частна касационна жалба срещу определение № 673 от 31.07.2008 г. по ч. гр.д. № 2* от 2008 г. на Софийски градски съд с което е оставено в сила определението от 14.03.2008 г. по гр.д. № 7* от 1998 г. на Софийски районен съд, 46 състав в сила. Настоящия състав намира, че частната касационна жалба е подадена от ищците по делото: Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. П. и И. Г. М., тъй като адв. Д. В. е и техен пълномощник и е заявила ,че подава частната жалба и от други лица, извън изрично посочената П. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на определението, поради противоречието му с процесуалния закон и в конкретност с условията за изменение на иска и допустимостта на исковата претенция, преценена от страна на правният интерес за провеждане на съдебното производство. Към жалбата е представено изложение в което се сочи, че е налице основание за допускане на касационна проверка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, т.е. въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с трайната съдебна практика, установена с представеното Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на Върховния съд. Ответниците С. И. Х., М. И. Й. –Устамитева и З. И. М., конституирани по чл.120 ГПК вместо покойния си баща- И. Й. Х., поч. на 29.12.2002 г. не са представили отговор по подадената частна въззивна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, Четвърто отделение като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното от фактическа и правна страна: Частната касационна жалба следва да се допусне до касационно разглеждане тъй като са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС. Частната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на съдебното производство образувано по иск с цена над 1000 лв., която е определена с у-ние № 23-06-00/0229 от 13.06.2001 г. Жалбата е основателна. Софийски градски съд е оставил в сила прекратителното определение на Районният съд, гр. С. защото е намерил, че недопустимо е било направено изменение на иска с молбата от 7.12.1998 г., с която всъщност се предявява нов иск, които следва да бъде разглеждан в отделно производство. Касираното определение е неправилно. Исковата молба е била преценена още при подаването като нередовна, поради което е оставена” без движение” и е даден срок за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.98, ал.1, б. “г” и “д” ГПК в съдебно заседание от 1.12.1998 г. С молба от 7.12.1998 г. в изпълнение на посоченото определение е извършено нейното уточняване. В случая не се намираме в хипотезата на чл.116, ал.1 ГПК/отм./,а в производство по чл.100 ГПК /отм./. С цитираната молба са уточнени както фактическите обстоятелства по иска, така и направеното искане и въззиният съд е счел, че са предявени два иска: иск по чл.108 ЗС и по чл.472 ГПК/отм./. От анализа на молбата обаче се вижда, че иск по чл.472 ГПК/отм./ всъщност въобще не е бил предявяван, а е направено не прецизно искане за отмяна на нотариалния акт - /”иска се отмяна на акта защото е нищожен, а той е нищожен защото не е изтекла погасителна давност”/ по чл.431, ал.1 ГПК като правна последица от предявеният спор за имуществено право. Предявеният иск по чл.108 ЗС е допустим. По основателността на иска съдът е следвало да се произнесе с решение, в което да обсъди доказателствата за собственост на ищците, включително и постановените две решения на ПК, с които се възстановява собствеността им по реда на ЗПСЗЗ като съобрази и разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК /отм./. Касираното определение е неправилно и следва да се отмени като делото се върне на Районен съд, гр. С. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на спора. Реализирана е постройка по смисъла на § 1в По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,