Определение № 200 от 04.07.2017 г. на ВКС по д. № 5260/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Т. Д., ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по чл.288 ГПК от 17.05.17 г. по настоящото дело касационна жалба на Г. А., за допълване на определението с присъждане на направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Ответникът по молбата Г. А. я оспорва като неоснователна. Сочи, че разноските не се поискани своевременно с отговора на касационната жалба, не са представени своевременно и доказателства за извършването им – такива се представят едва с молбата по чл.248 ГПК. ВКС намира молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК с присъждане на разноските за тази инстанция за допустима и основателна. Касационната жалба на Г. А. срещу посоченото в нея въззивно решение не е допусната до разглеждане с определението по чл.288 ГПК, като краен за производството пред тази инстанция акт по см. на чл.81 ГПК. Разноските са поискани с отговора на ответницата по жалба Т. Д. и извършването им в претендирания размер е удостоверено с приложеното към отговора – на л.75 от касационното дело, адвокатско пълномощно / ТР№ 6/13 г., ОСГТК/. Налице са предпоставките за присъждане на сторените от ответницата по жалба разноски от 2 000 лв., за адв. възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК и по реда на чл.248 ГПК, поради което ВКС на РБ, трето г.о.