Определение № 596 от 13.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 230/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „М”ООД срещу Определение № 375 от 08.12.2009 год. по ч.гр.д. № 670/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. С това определение е потвърдено определението от 15.09.2009 год. по гр.д. № 148/09 год. на Габровския окръжен съд с което първоинстанционният съд е прекратил производството по предявеният от „М”ООД срещу „Ф”Е. и М. Б. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 ГПК. За да прекрати производството по делото, ГбОС е приел, че „М”ООД не е легитимиран да го проведе, тъй като не е трето по отношение на изпълнителното производство лице, а солидарен съдлъжник. Сезиран с въззивната частна жалба на „М”ООД, съставът на ВТАС също е стигнал до извода, че искът е недопустим, поради липсата на активна процесуална легитимация. Съдилищата са се позовали на безспорното обстоятелство, че вземането на взискателя „Ф”ООД е към ЕТ”М”, а предприятието на едноличния търговец прехвърлено на „М”ООД по реда ни на основание чл.15 ТЗ. Т.е. ищецът по делото „М”ООД няма качеството на трето лице по отношение на имуществото срещу което е насочено изпълнението. Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се сдържа искане за отмяна на въззивното определение, като са изложени и доводи във връзка с естеството на претенцията. В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК, касаторът се позовава на хипотезите на т.2 и т.3 по отношение на обуславящите произнасянето на ВТАС въпрос – разделността на имуществата на приобретателя и прехвърлителя с оглед разпоредбите на чл.15 ал.3 и чл.16а ТЗ. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, доколкото липсва валидно позоваване на противоречащи си по този правен въпрос влезли в сила съдебни актове. Налице е приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото се касае за въпрос от значение за правото и точното прилагане на закона, по който липсва константна съдебна практика. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. При произнасянето си, съдилищата са смесили предпоставките за допустимостта на иска по чл.440 ГПК с аргументите по неговата основателност. В случая, страни по изпълнението т.е. взискател и длъжник са "Финис"ООД и М. Б. С., действащ в качеството му на ЕТ”М”, видно от представеното в І-та инстанция (л.66) Удостоверение № 0* от 24.07.2009 год. Със защитата на отрицателния установителен иск с правно основание чл.440 ГПК се ползва третото на изпълнителното производство лице, което твърди, че неговите права са засегнати от изпълнението. Дали това е така е въпрос по съществото на спора, като следва да се отбележи, че солидарността на задълженията има отношение към основателността, а не към допустимостта на иска. За процесуалната легитимация е от значение дали ищецът е страна в изпълнителното производство или не. Оттук и произнасянето по въпросите, поставени от ищеца-касатор за момента на възникване на солидарността, разделността на имуществата на прехвърлителя и приобретателя – чл.15 ал.3 ТЗ и чл.16а ТЗ, както и може ли да бъде насочено изпълнението срещу имущество на приобретателя на търговското предприятие, обема на правата и задълженията му и пр. Се дължи с решение по същество, а не с определение по чл.130 ГПК. Поради изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че определенията на Великотърновския апелативен съд и на Габровския окръжен съд ще следва да бъдат касирани и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.