Определение № 836 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. И. срещу решение № 56 от 23.02.2023 г. по в.гр.д.№ 664 от 2022 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 919 от 30.06.2022 г. по гр.д.№ 5532 от 2021 г. на Русенския районен съд в частта му, с която е отменен нотариален акт № 54 от 06.08.2021 г., обективиращ договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между И. К. Н. и С. Ц. П., по отношение на 1/3 ид.ч. от имота- предмет на този договор.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в следните части:

1. частта, с която е уважен предявеният от Л. И. И. иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване запазената й част от наследството на И. П. И., неин баща и наследодател, починал на 24.11.2020 г., накърняването на която е в размер на 56763,19 лв., чрез намаляване на извършеното завещание от И. П. И. на П. И. П. на апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], в Ж. „Д. комуна“, ет.2, с 1/3 ид.ч. с равностойност 29 847,33 лв.; на апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], вх.1, ет.4, с 1/3 ид.ч. с равностойност 16 439,67 лв.; депозити на обща стойност 11 514,56 лв. с 1/3 ид.ч. с равностойност 3 838,19 лв., както и чрез намаляване на извършеното от И. П. И. на И. К. Н. завещание на офис № 4, находящ се в [населено място], [улица], с 1/3 ид.ч. с равностойност 6 638 лв.;

2. частта, с която са отменени констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти № .... от 04.02.2021 г. и № .... от 04.02.2021 г. до 1/3 ид.ч. от имотите, за които с тези нотариални актове П. И. П. е признат за собственик на основание саморъчното завещание на И. П. И..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че във въззивното решение неправилно се приема, че страна в първоинстанционното производство не е конституирана като участник в процеса, както и че решението няма никакви мотиви. Така съдът е нарушил редица решения на ВКС, които касаторката изброява.

Ответникът по жалбата С. Ц. П. взема становище за нейната неоснователност.

Ответниците П. И. П. и И. К. Н. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв., което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение в частта му, с която на основание чл.37, ал.1 от Закона за наследството е бил отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54 от 06.08.2021 г., въззивният съд е приел, че в тази част решението е недопустимо по две съображения: На първо място, защото на отмяна подлежали само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. На второ място, тъй като в тази част решението е постановено по непредявен иск по чл.37, ал.1 ЗН срещу С. Ц. П.. Според съда, макар в заглавната част на исковата молба С. П. да е посочен като трети ответник, техническото вписване на П. в исковата молба само по себе си не го правело страна по делото, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба не били изложени факти, които да обосновават претенция срещу него и в петитума не бил предявен иск против същия.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне поради очевидна неправилност на същото по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: Очевидно необоснован е изводът на въззивния съд в решението му, че посочването на едно лице в исковата молба като ответник по предявените с тази искова молба искове не е достатъчно, за да се приеме, че това лице е надлежно конституиран ответник по делото.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.