Определение № 1193 от 08.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. П., чрез адв. Цв. И. срещу решение № 20/14.01.2011 год., постановено по гр.д. № № 975/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 1480/16.09.2010 год. по гр.д.№ 2408/2010 год. на Русенски районен съд, в частта в която е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск за присъждане на командировъчни средства в размер на 18 427 лв. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК. На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора по делото. На следващо място касаторът следва да е посочил и обосновал поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези законови изисквания не са изпълнени. С представеното изложение касаторът е посочил, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Същият обаче не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос в посочения вече смисъл. Изложението на практика съдържа само касационни оплаквания за неправилност на решението и по- конкретно за допуснати процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателства по делото. Същите могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Доколкото формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това обсъждане на визираното от касатора допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК, не следва и не може да се извърши - същото се преценява само при наличието на посочен правен въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.