Определение № 361 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] и [община] срещу решение № 392 от 06.07.2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д.№ 394 от 2011 г. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия при проверка на допустимостта на касационната жалба констатира следното: Касационната жалба е подадена на 08.08.2011 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Към настоящия момент е утвърдена трайна практика на ВКС, че цената на иска се определя към момента на завеждане на делото, а не към момента на подаване на касационната жалба. По дела с предмет недвижим имот, образувани при действието на отменения ГПК, като настоящото дело, цената на иска съгласно чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е 1/4 от данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверение изх.№ М.-103 от 15.06.2007 г. на [община], процесният имот е с данъчна оценка 50,10 лв. Следователно цената на иска е много под 5 000 лв. Поради това решението на Софийския окръжен съд, касаещо този имот, не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу това решение касационна жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия