Определение № 1284 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 208/2024 г.

Производството е по реда на чл. 230 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Г. Вълев, понастоящем в Затвора – [населено място] срещу разпореждане № 1160 от 10.10.2023г. по адм.д. № 274 по описа за 2023г. на АС- Ловеч, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса от 10.00 лв. по същото дело, образувано по жалба срещу отказ за предоставяне на информация във вид на административна услуга. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното разпореждане АС- Русе е отказал на частния жалбоподател да уважи искането му освобождаване от заплащане на държавна такса от 10.00 лв. и разноски по делото, образувано по жалбата на частния жалбоподател срещу отказ за предоставяне на информация във вид на административна услуга. Съдът е приел, че въпреки дългосрочното пребиваване на жалбоподателя в затвора в [населено място], липсват доказателства, от които може да се направи извод за това, че оспорващият не е в състояние да заплати държавната такса от 10.00 лв., дължима по делото. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Съдът е преценил всички обстоятелства по делото, проявил е процесуална активност и е събрал относима информация за финансовите възможности на жалбоподателя. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че липсват доказателства, за това, че жалбоподателят не е в състояние да заплати дължимата държавна такса. Настоящата инстанция намира изводите на административния съд за правилни и обосновани и на основание чл. 221, ал.2, изр. второ АПК, вр. чл. 236 АПК препраща към мотивите на обжалваното разпореждане, без да е необходимо да ги възпроизвежда. Предвид неоспорените обстоятелства, обсъдени в разпореждането на административния съд, следва да се приеме, че обжалваният съдебен акт не страда от релевираните в частната жалба пороци. С оглед на изложеното, Върховният административен съд