Определение № 9677 от 05.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Българска фондация биоразнообразие /БФБ, Фондацията/ срещу определение № 8374/05.07.2024г. по адм. д. № 6698/2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на фондацията срещу Решение №89/11.06.2024г. на министъра на околната среда и водите. Със същото, на основание чл. 60, ал. 3, вр. ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на Решение № 5 - ПР/2024 на министъра на околната среда и водите, с което е прието да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение "Изменение на инвестиционното предложение "Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала "Струма", по Източен вариант Г 10.50". Частният жалбоподател твърди, че определението е недопустимо, тъй като е разгледано съгласно чл.166, ал.2 и ал.3 АПК – като искане за спиране на предварителното изпълнение, а не, както е подадено, като жалба по чл. 60, ал.5 АПК, съответно съдът е обсъждал неотносими към законосъобразността на акта въпроси. Излага и съображения за неправилно приложение на закона от страна на тричленния състав по същество. Иска обезсилване, респективно отмяна на обжалваното определение. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като съобрази наведените в частната жалба доводи и прецени правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Определението е допустимо. Действително, съдът изрично е посочил, че обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 АПК. Въпреки това, с диспозитива съдът не оставя без уважение искане за спиране на предварително изпълнение, а отхвърля жалбата на Фондацията срещу Решение №89/11.06.2024г. на министъра на околната среда и водите. В мотивите съдът наистина е обсъдил предпоставките на чл.166 АПК за спиране на предварителното изпълнение, като е приел, че не са налице. Законосъобразността на акта по чл. 60, ал.1 вр. ал.3 обаче също е изрично обсъдена от съда, като съответно е прието, че предпоставките на чл. 60, ал.1 АПК са налице. Поради това неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че съдът се е произнесъл извън предмета на делото и неправилно е разместил доказателствената тежест. Определението е правилно по същество, като краен резултат. Правилни са крайните изводи на съда, че административният орган е изтъкнал и обосновал предпоставките на чл.60, ал.1 АПК за допускане предварително изпълнение, предвид необходимостта от навременното реализиране на инвестиционното предложение, свързано с Трансевропейската транспортна мрежа, осигуряването на пътната мрежа в Република България, осигуряването на пътната мрежова връзка както в страната, така и със съседните държави, изпълнение на стратегически приоритети с оглед националната сигурност, намаляване на пътнотранспортните произшествия, осигуряване на икономическото развитие на страната, както и осигуряване на навременното изпълнение на обект АМ „Струма“ в неговата цялост с оглед поетите ангажименти във връзка с членството на страната в Европейския съюз. Тази обосновка правилно е приета за подкрепена от представените писмени доказателства от административната преписка, които съставляват официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила. Жалбоподателят нито оспорва тези документи по предвидения от закона ред, нито ангажира доказателства, които да обосноват формирането на различни фактически и правни изводи от тези, изложени от административния орган по отношение на необходимостта от допускане на предварителното изпълнение. С Решение № 250 от 25 април 2013 г. на Министерски съвет обектът е обявен за национален, а Лот 3.2 е определен за обект със стратегическа важност. Към административната преписка са представени доказателства, че се касае за натоварен пътен участък с най-голяма концентрация на пътно-транспортни произшествия и с много жертви – един от най-травматичните в България. Пътят няма дублираща алтернатива, респективно не би могъл да бъде затворен за движение, което възпрепятства и подобряване на експлоатационното му състояние. Изрично е обосновано и е доказано от изложените по преписката данни, че от закъснението на изпълнението на административния акт може да последва значителна вреда за държавата, поради необходимост от възстановяване на разходени европейски средства. Доводите на жалбоподателите в съществената им част са свързани със законосъобразността на решението да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение, което е предмет на съдебен контрол в отделно производство. Що се отнася до доводите за неблагоприятно въздействие върху околната среда от самото предварително изпълнение на това решение, преценката на съда е в две насоки – първо, дали такова ще настъпи и второ, преценка за пропорционалност. Предварителното изпълнение на решението да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение би следвало да доведе до ускорено започване на строежа на автомагистрала в разглеждания участък. Поради това, макар и непряко, околната среда ще бъде засегната, най-малкото доколкото всяка човешка дейност, и особено такава от порядъка на строежа на пътища, засяга околната среда. Последното става достатъчно ясно и от представеното с жалбата доказателство с автор Европейската комисия. Преценката обаче в случая е най-вече за пропорционалност, а именно за това кой обществен интерес надделява – този, изтъкнат и защитен от административния орган или този, изтъкнат от жалбоподателя. Той обаче не представя и не ангажира конкретни доказателства, че засягането на околната среда от предварителното изпълнение по интензитет е противопоставимо на държавните и обществени интереси, които обжалваният административен акт цели да защити, и особено на необходимостта от бърза държавна намеса за осигуряване живота и здравето на гражданите чрез предотвратяване на по-нататъшни пътно-транспортни произшествия. При липса на такъв доказателствен материал, съдът няма основание да приеме, че изтъкнатият от жалбоподателя и противопоставен на държавата интерес е с приоритет пред обществените интереси, защитени от административния орган. По тези съображения определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия