Определение № 61 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 349/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. Пловдив срещу Решение от 20.12.2010 г. постановено по гр.д. №6235/10 г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното решение на СРС по гр.д. №32072/2009 г., с което е отхвърлен искът на касатора срешу [фирма] за сумата от 4 500 лева-обезщетение за вреди по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД. Ответникът по жалбата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Същата е постъпила в СГС на 03.02.2011г. и производството по нея е образувано след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.1 от ТЗ и при цена на иска под 10 000 лева, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение