Решение № 6032 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2020 г.

Решение № 6032 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по чл. 209 и сл. от АПК във вр. с чл. 185 и сл. от АПК. С решение № 9 от 28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 697/2019 г. Административен съд – Велико Търново, тричленен състав, е отменил разпоредбата на чл. 60 от Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приета с Решение № 68 по Протокол № 9/28.12.2011 г. на Общински съвет Велико Търново и е осъдил Общински съвет – В. Търново да заплати на Окръжна прокуратура – В. Търново разноски по делото в размер на 20 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от В. С. в качеството му на председател на Общински съвет – Велико Търново, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р. Стефанова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Велико Търново е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Велико Търново по адм. д. № 697/2019 г. като неправилно и необосновано и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура – Велико Търново като неоснователен. Ответният по касационната жалба прокурор при Окръжна прокуратура В. Търново не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си тричленният състав на Административен съд Велико Търново е отменил разпоредбата на чл. 60 от Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приета с Решение № 68 по Протокол № 9/28.12.2011 г. на Общински съвет Велико Търново. Изложени са мотиви, че въпросната наредба е валиден акт, приет при условията на чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, в пределите на материалната компетентност на общинския съвет, решението е взето при редовно проведено заседание на общинския съвет – наличен кворум и мнозинство. Прието е още, че са спазени изискванията за съдържание и форма на акта съгласно ЗНА. След това съдът е пристъпил към извършване на проверка за съответствие на оспорената разпоредба с материалния закон. В тази връзка е прието, че същата противоречи на материалния закон, тъй като чл. 9а, ал. 1 ЗМДТ, съответно чл. 121 от същия закон определят, че местните такси се събират от общинската администрация, или съответните служи на общината, стопанисващи гробищните паркове, а с нормата на чл. 60 на наредбата е прието, че таксите за ползване на гробищни места се събират от длъжностните лица на "Обредни дейности" ЕООД и се внасят в общинския бюджет. Отбелязано е, че "Обредни дейности" не е част от общинската администрация, а самостоятелно юридическо лице. Решението на Административен съд – Велико Търново е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по същество основното оплакване на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че решаващият съд неправилно е приел, че нормата на наредбата противоречие на материалния закон, тъй като от тълкуването на същата следва извод, че като краен резултат внесените такси постъпват в общинския бюджет и в този смисъл изискването на чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ е спазено. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор относно фактическата обстановка, свързана с приемане на посочената Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приета с Решение № 68 по Протокол № 9/28.12.2011 г. на Общински съвет Велико Търново и същата правилно е възприета и възпроизведена от първоинстанционния съд. Спорът между страните се свежда до това дали протестираната разпоредба на чл. 60 от наредбата противоречи на материалния закон и като такава следва ли да бъде отменена. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че такова нарушение е налице, поради което оспорената разпоредба следва да бъде отменена. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Процесната разпоредба на чл. 60 от наредбата определя, че таксите за ползване на гробищни места се събират от длъжностните лица на "Обредни дейности" ЕООД и се внасят в общинския бюджет. Нормата на чл. 121 ЗМДТ разпорежда, че таксите /за гробни места/ се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове. Наведените в касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон се обосновават с това, че след като в нормата на чл. 60 от наредбата е прието, че събраните от "Обредни дейности" ЕООД такси се внасят в общинския съвет, то същата е в съответствие с нормата на чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ, според която приходите от местни данъци постъпват в бюджета на общината. Направеното оплакване е неоснователно. Общинският съвет в качеството си на орган на местната власт има правомощия да приема подзаконови нормативни актове, с които да регулира обществени отношения с местно значение и това обстоятелство не е спорно между страните, а спорът се свежда до това, дали при упражняване на това си правомощия административният орган е спазил законово установената рамка на същите тези отношения. С нормата на чл. 9а, ал. 1 ЗМДТ е въведен принципът, че местните такси се събират от общинската администрация. Цитираната алинея трета на същата норма допълва разпоредбата, като пояснява, че приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината, освен ако с решението по алинея 6 е определено друго. Въпросната алинея 6 на чл. 9а ЗМДТ разпорежда, че общинският съвет с решение може да определи кои местни такси, установени със закон, не се събират по реда на ал. 1, а се събират от концесионер, на когото е възложено предоставянето на услугите, за които се заплащат тези такси; с решението общинският съвет определя правото на концесионера да задържи целия или част от размера на събраните такси. Тълкуването на посочените разпоредби на чл. 9а ЗМДТ водят до извод, че принципно местните такси се събират от общинската администрация, като изключение от този принцип е възможно единствено, когато таксите се събират от концесионер, на когото е възложено предоставянето на услугите, за които се събират тези такси. По делото липсват доказателства на "Обредни дейности" ЕООД да му е предоставено качеството "концесионер" по стопанисване на гробищни паркове, за да може същото да събира таксата за гробни места при условията на чл. 9а, ал. 6 ЗМДТ. Без значение е обстоятелството, че това дружество е 100% общинска собственост. Същото е регистрирано по Търговския закон, съставлява самостоятелно юридическо лице, и в качеството му на такова не съставлява "звено" или "служба" от общинската администрация по смисъла на чл. 9а, ал. 1 ЗМДТ. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че след като е стигнал до краен извод за противоречие на протестираната разпоредба с материалния закон, което обуславя необходимостта от отмяна на същата, Административен съд Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,