Определение № 87 от 21.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 633/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, ГПК по повод постъпила касационна жалба от И. К. И., чрез адвокат Д. Р., с вх.№3383 от 01.06.2012 г. на Шуменския окръжен съд срещу решение от 26.04.2012 г. по в.гр.д.№90/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №178 от 05.08.2011 г. по гр.д.№269/2010 г. на Шуменския районен съд, с което е признато за установено, че [фирма] не дължи на касатора сумата от 14 165.38 лв. по изп.д.№20093630400367 по описа на СИС при Ш., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№№822/2000 г. Основателността на предявения от него установителен иск и двете съдебни инстанции са обосновали с изтичането на двегодишния срок по чл.330, ал.1,б.”д” ГПК, отм., р.п. чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Приели са, че с изтичането на този срок изпълнителното производство се прекратява автоматично по право, независимо от наличието или липсата на искане за прекратяването му и на предприети последващи принудителни действия. С т.10 на тълкувателно дело №2/2013 г. по описа на ВКС ОСГКТК е поставен за разглеждане въпросът „ От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК/чл.330, ал.1,б.”д” ГПК, отм./, произнасянето по който е от значение за правилното решаване на настоящето дело. Ето защо налице е основанието на чл.292 ГПК за спиране на производството по делото. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд