Определение № 105 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 653/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Банка ДСК/” Е., гр. С. срещу определение № 144/30.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 336/2009г. от Хасковския окръжен съд, с която е потвърдено разпореждане № 485/27.03.2009г. по ч.гр.д. № 643/2009г. на Хасковския районен съд за оставяне без уважение на искането на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. П. А., Г. Д. Д. и А. Е. С. въз основа на договор за кредит от 03.10.2007г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по правни въпроси, решени в противоречие с преобладаващата практика на съдилищата. Ответниците В. П. А., Г. Д. Д. и А. Е. С., гр. Х. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от “Б”Е. срещу В. П. А., Г. Д. Д. и А. Е. С. по извлечение от банкова сметка въз основа на договор за кредит от 03.10.2007г., задължението по който било преобразувано в предсрочно изискуемо. За да постанови обжалваното определение въззивния съд е приел, че в представеното извлечение от сметка не може да се проследи кои и колко вноски по кредита са погасени, съответно вноските, които не са платени на падежа, и следователно да се направи извод за предсрочната изискуемост на кредита по реда на чл.19, т.2 от договора. Според частния жалбоподател значимият правен въпрос, решен в противоречие с практиката на съдилищата, намира израз във вмененото от въззивния съд изискване към банката изрично да уведомява кредитополучателите по договорите за кредит за обявяване на предсрочната изискуемост и размера на банковите вземания. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит, ВКС е постановил решения по реда на чл.290 ГПК – Решение № 58/15.04.2009г. по т.д. № 584/2008г. на ІІ т.о. и Решение № 92/16.06.2009г. по т.д. № 467/2008г. на ІІ т.о. В тези решения е прието, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Посочената практика следва да се съобразява от съдилищата, като в случая, предсрочна изискуемост на кредита не е уговорена и в договора.говорка в противния смисъл не се съдържа и в цитираната от въззивния съд клауза на чл.19.2 от общите условия към договора, който изрично предвижда начина на начисляване на лихвите до датата на подаване на молбата за събирането на предсрочно изискуемия кредит по съдебен ред. На следващо място, поставеният въпрос не е единствения мотив на окръжния съд да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд