Определение № 50008 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1813/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. С. Балтийски, процесуален пълномощник на Сълзица В. М., П. В. М. и В. П. М., последният действащ чрез своя баща и законен представител – П. В. М., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50493 от 04.10.2023 г. в частта му за разноските, като на адвоката се присъди възнаграждение за оказана в касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, изразяваща се в подаване на отговор на касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна. По направеното искане съдът съобрази следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена, по следните съображения: С определението по чл. 288 ГПК, чието допълване в частта за разноските се иска, по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД не е допуснато касационно обжалване на решението по в. т. д. № 558/2021 г. на Апелативен съд – П. в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решението по т. д. № 264/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик като краен резултат застрахователното дружество е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на Сълзица В. М. и П. В. М. – по 150 000 лв., а на В. П. М. – 10 000 лв. Със същото определение касационната жалба е оставена без разглеждане в частта, с която въззивното решение е било обжалвано в частта относно присъдените имуществени вреди в размер на 500 лв., като определението в тази част е влязло в законна сила. В акта по чл. 288 ГПК, с който се слага край на правния спор в посочените по-горе части, липсва произнасяне по разноските. Ответниците по касация и настоящи молители са представлявани в производството по чл. 288 ГПК при условията на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно от представените към отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие. С отговора е направено и съответно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА. Предвид обжалваемия интерес в касационната инстанция, вида и броя на предявените искове и изхода от производството по чл. 288 ГПК, дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците по касация следва да се определи съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 9, ал. 3 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като при отчитане на вида на осъществената по делото безплатна защита и действащата към този момент редакция на Наредбата същото възлиза на 8 417.50 лв. С оглед горното са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за допълване на определението, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение