Решение № 413 от 01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 297/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Н” ЕАД,гр. София срещу определение от 16.05.2009г. по гр.д. № 1100/2007г. на Добричкия окръжен съд, с което оставена без уважение подадената от „Н” ЕАД, гр. С., молба от 12.05.2009г. за изменение на съдебното решение за присъждане на разноски. Излагат се доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение Добричкият окръжен съд е приел, че искането е заявено от страната несвоевременно – след приключване на устните състезания пред въззивния съд. Основателен е доводът на касатора, че искането за присъждане на направените по делото разноски е направено своевременно. То е заявено в писмената защита, която обаче е депозирана в определения от съда в хода на устните състезания срок за представяне. При това положение и с оглед представените по делото доказателства за направени разноски, на жалбоподателя следва да се присъдят такива. Определението следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да се присъдят разноски. Неоснователно е искането за присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.64,ал.5 ГПК /отм./ поради това, че ищцовото дружество е било представлявано от юрисконсулт във въззивната инстанция. В случая „Н” ЕАД, гр. С. е представлявано от адвокат К, за което по делото е приложено и пълномощно. Включването на юрисконсулт К. в защитата на дружеството в последното по делото заседание във въззивното производство не е основание да се приложи цитираната разпоредба. Това е така защото съобразно разпоредбата на чл.64,ал.1 ГПК /отм./ съразмерно с уважената част от иска ищецът има право да му се присъдят заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. След като по делото е имало ангажиран такъв, то присъждане на възнаграждение по чл.64, ал.5 ГПК /отм./ е недопустимо. С оглед изложеното на „Н” ЕАД, гр. С. следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на общо 4033,38 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.