Определение № 1380 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 708/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Симеонов, чрез адвокат С. Петкова, против определение № 9899/13.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9684/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане исковата му молба в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева, причинени от незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ „Отнемане на СУМПС“, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщането на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е образувано след разделяне на първоначално подадената искова молба от К. Симеонов против Столична дирекция на вътрешните работи, като процесното производство се е развило по иска на Симеонов против СДВР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени от незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ „Отнемане на СУМПС“. Посочено е, че искът е подаден по реда на чл. 204, ал. 3 АПК, където е посочено, че когато вредите са причинени от оттеглен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК, АССГ е оставил без разглеждане исковата молба на К. Симеонов, подадена против СДВР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени от незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ „Отнемане на СУМПС“. За да постанови този резултат, съдът приел, че искът е подаден по реда на чл. 204, ал. 3 АПК и предпоставка за допустимост на производството е наличието на „оттеглен“ административен акт. Посочил е, че Заповед № 3542/08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР не е била оспорена пред съда по реда на АПК нито пред горестоящия орган, нито по съдебен ред. По делото не е представен изричен акт на административния орган, с който заповедта да е била оттеглена. Административният съд посочил, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3542/08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, е била прекратена по административен ред на основание Постановление за прекратяване на наказателно производство № 32966 от 14.02.2023 г. по описа на СРП. Изложено е, че съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП срокът на действие на принудителната административна мярка е „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. В процесния случай ПАМ е прекратена поради решаване на въпроса за отговорността на водача, защото съгласно постановление на прокурор при СРП от м. февруари 2023 г. не са били събрани доказателства за осъществен състав на престъпление от общ характер - т.е. това реално е причината действието на принудителната административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ да бъде прекратено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му, поради и което настоящият състав напълно споделя мотивите на съда и не счита за нужно да ги приповтаря. При установените фактически обстоятелства по делото, съдът правилно е приел, че исковата молба на К. Симеонов, насочена против СДВР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени от незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ „Отнемане на СУМПС“, е недопустима, поради и което правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обосновано административният съд е приел, че в процесния случай ПАМ е преустановила своето действие поради решаване на въпроса за отговорността на водача, съгласно представено постановление на прокурор при СРП от м. февруари 2023 г. Именно тази прокурорска преписка е станала причина действието на принудителната административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ да бъде прекратено, а не реално оттегляне на ПАМ от страна на органа. Правилно съдът е посочил, че до момента на изготвянето на постановлението на прокурор при СРП наложената ПАМ е пораждала валидно правно действие, каквато е и целта на ЗДвП – СУМПС да се връща едва след като се реши въпросът с наказателната отговорност на водача, или съответно след като изтекат 18 месеца от налагането на ПАМ. Въз основа на изложеното, следва изводът, че като е оставил без разглеждане исковата молба на К. Симеонов против Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени от незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ „Отнемане на СУМПС“, подадена на осн. чл. 204, ал. 3 АПК, и е прекратил производството по делото, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,