Определение № 1003 от 19.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1211/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на „Контракт инвест“ ООД /н/ – А. Й. К. срещу решение №32 от 04.04.2023 г. по в.д.№257/2022 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №260062 от 11.07.2022 г. по т.д.№91/2021 г. на ОС Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ предявен от „А и Л търговско представителство“ ЕООД, А. К. – синдик на „Контракт инвест“ ООД /н/ и „Хирон 2004“ ООД срещу „Контракт инвест“ ООД /н/ и Елла Брониславовна Белова, гражданка на Руската Федерация, с който се иска обявяването на недействителността на сделка между ответниците, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №9, т.ХVI, рег.№17868, нотариално дело №2806/30.11.2018 г. на нотариус С. А. – № 208 на Нотариалната камара, спрямо страните по делото и всички кредитори на несъстоятелния длъжник. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и наведените от ответника „Контракт инвест“ ООД /н/ и от синдика доводи, в частност относно уговорената в нотариалния акт продажна цена и липсата на заплащането й в пълен размер. Поддържа се, че преценката относно съпоставимостта на престациите следва да се извършва не на база уговореното между страните, а на база реално постъпилото в патримониума на продавача /масата на несъстоятелността/, видно от ясната разпоредба на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, още повече, че пазарната стойност на имота е значително по-висока от договорената продажна цена. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд и по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди и да се произнесе относно всички направени от страна по делото: оспорвания на достоверност на частен свидетелстващ документ, твърдения, доводи и възражения, своевременно направени в първоинстанционното производство и изложени във въззивната жалба, като ги съобрази с представените писмени доказателства, относими към тези възражения и оспорвания и ги обсъди. 2. Ползват ли се със задължителна удостоверителна сила изявленията на страните в нотариалното производство в частта на техните изявления относно размер на договорената продажна цена и начина на нейното заплащане. 3. При преценка на обективния критерий на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ даденото значително да надхвърля по стойност полученото, тази преценка следва да се извърши на база реално постъпилото в масата на несъстоятелността имуществено право или на база стойността на договореното такова, което би следвало да постъпи, но реално не е постъпило. Ответникът по касация Елла Брониславовна Белова, чрез процесуалния си представител заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Останалите страни не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.647 от ТЗ дава възможност на кредитор или синдика на несъстоятелното дружество да поиска да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определен кръг увреждащи действия и сделки, при наличието на съответните, специфични за отделните фактически състави, елементи. Приел е, че в случая е инвокирана хипотезата на разпореждане по смисъла на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ – възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, като е изтъкнал, че несъразмерността следва да е значителна, обоснована не единствено с оглед аритметичното несъответствие, като известна обективна нееквивалентност е все пак допустима, а предвид специфичните особености на конкретното договаряне – преследваната от страните цел, а преценката за това дали несъответствието е значително следва да се прави към момента на сделката и съобразно данните на конкретния случай, без да съществува единен критерий за нея. Установил е, че договорената, по силата на постигнатото в процесния нотариален акт съгласие, цена с ДДС между страните в конкретния случай е 32 280 евро или 63 134.19 лв., като специфично за процесното договаряне е, че продаваният имот е бил обременен с вещни тежести, към датата на сделката. Посочил е, че от заключението на вещото лице по изпълнената пред първата инстанция съдебно – оценъчна експертиза става ясно, че пазарната стойност с ДДС на продавания апартамент към датата на нотариалното прехвърляне възлиза на 74 649.60 лв. за имот, чист от тежести и 63 456 лв., за такъв с наложена ипотека. Счел е, че при съпоставката на стойността на цената по нотариалния акт и пазарната стойност, определена от експерта за имот с тежести, се налага изводът, че цената кореспондира с действителната стойност на прехвърляното имущество – тя представлява 99.50 % от пазарната. Отбелязал е, че наведените в жалбата на синдика оплаквания относно липсата на доказаност на пълно плащане по сделката са неотносими към извода за еквивалентност на престациите, като база за уважаване на отменителния иск, доколкото същите касаят договорното изпълнение, евентуалната отговорност на купувача за неизпълнение и пораждане на вторичното потестативно право на разваляне за кредитора. Изразил е становище, че значима за съпоставката на дадено и получено е стойността, обхваната от договорното съгласие, спрямо реалната ценност на недвижимостта, с конкретните й особености, според пазара, тъй като тази сума е фиксирана като дължима от купувача срещу прехвърляното имущество и нея продавачът може да търси, като ангажира гражданската отговорност на купувача или, ако не я получи, да развали договора и съответно получи обратно даденото по него. С оглед изложеното е достигнал до извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не се констатира значително несъответствие между договорната цена и действителната стойност на продадения апартамент. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд е дал собствено разрешение на предмета на делото, извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и е направил собствени фактически констатации и правни изводи, обсъждайки подробно релевантните, с оглед този предмет, възражения на страните. Следва да се посочи, че в нито един момент от развитието на производството /нито в допълнителната искова молба, нито във въззивната жалба/, синдикът на „Контракт инвест“ ООД /н/ не е поддържал становище, респективно не е въвеждал доводи и възражения, че действително уговорената продажна цена е по-ниска от цената, посочена от страните по сделката в нотариалния акт. Напротив, изрично в допълнителната искова молба, във връзка с твърденията на „Контракт инвест“ ООД /н/, че уговорената цена е била в по-висок размер от посочената в нотариалния акт, синдикът е заявил, че „с тази сделка е прехвърлено правото на собственост и това е действителната цена, която би следвало, но също не е заплатена на продавача“. В този смисъл въззивният съд произнасяйки се единствено по въведените във въззивната жалба доводи на синдика - относно липсата на реално плащане на уговорената цена /който довод е намерен за неотносим/ и за нееквивалентност на престациите /който е счетен за неоснователен/, се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК, поради което по първия, а и по втория от въпросите /на който по причини изложени по-горе не е даден отговор в обжалваното решение/, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да се допусне и по третия от въпросите. Възприетото от въззивния съд становище по този въпрос е изцяло в съответствие със споделяните от настоящия състав разяснения, дадени в решение №60095 от 07.02.2022 г. по т.д.№1728/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Съгласно цитираното решение, хипотезисът на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ изисква съпоставяне на насрещни стойности, респ. стойността на „даденото“ от продавача и „полученото“ от купувача, като в противоречие с буквалното съдържание на нормата, касаторът отнася причастието „дадено“ към престацията на купувача и счита за релевантна преценката единствено на нейното наличие /реално изпълнение/, въпреки че „даденото“ следва да се отнесе към характерната за сделката /съществена/ престация на продавача, срещу която се получава и да се прецени еквивалентността на двете, а не съответствието между „дължимо“ и „дадено“ от едната страна по сделката. Тезата на ищеца е и напълно нелогична, приравнявайки последиците от неизпълнението или от симулативността на една сделка /атакуеми с други искове – за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, респ. за прогласяване на нищожността му и оттук отпадане обвързаността на самите страни със сделката/ с последиците на относителната й недействителност, противопоставима единствено на кредиторите на несъстоятелния продавач. Според логиката на касатора, с откриване производството по несъстоятелност на продавача по сделката всички неизпълнени от купувач сделки, попадащи в подозрителния период, биха били относително недействителни спрямо кредиторите. ТЗ – част IV обаче, не разграничава отговорността за неизпълнение на сделка, спрямо това дали попада или не в подозрителния период, предоставяйки на синдика правото да прекрати всеки неизпълнен /изцяло или частично/ договор, по който страна е несъстоятелният длъжник. Следователно, един и същ факт - неизпълнение на договореното - според ищеца предпоставя възможност както за разваляне, така и за обявяване на относителна недействителност на сделка, извършена в подозрителния период, което е правно абсурдно. Само алтернативни възможности, почиващи на различни, а не еднакви факти, могат да обосноват атакуване на сделката като относително недействителна или упражняването на възникнало потестативно право за развалянето й. С оглед изложеното и тъй като в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,