Определение № 316 от 28.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 128/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 838 от 21.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1018/2010 г. на Д. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от банката частна жалба срещу разпореждане № 400 от 27.08.2010 г. по ч. гр. д. № 3847/2010 г. на Д. районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че съдебният състав неправилно е счел депозираната от него частна жалба за просрочена, като не е взел предвид, че същата е подадена на 21.09.2010 г. по пощата, за което представя известие за доставяне (обратна разписка) и разписка за изпращане на писмо, издадени от Ц. пощенска станция - С.. Ответниците по частната жалба – Г. И. Г. и Г. Н. И., двамата от[населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - същата е и основателна. За да остави без разглеждане частна жалба вх. № 21715 от 27.09.2010 г., подадена от [фирма],[населено място], въззивният състав е приел, че същата е просрочена. Този извод е направен, като едноседмичният срок по чл. 418, ал. 4 ГПК за обжалване на първоинстанционното разпореждане по чл. 418, ал. 1 ГПК е преценяван с оглед датата 16.09.2010 г., на която е връчен препис от обжалвания акт на банката-заявител и датата 27.09.2010 г., на която частната жалба е постъпила в съда. Обжалваното определение е неправилно. Изводът на въззивния съд за просроченост на частната жалба, с която е сезиран, се опровергава категорично от представените пред настоящата инстанция оригинали на обратна разписка № ИД PS 1000 00TNIC S и разписка за изпращане на писмо № 010780/PS100000TNICS. Посоченитe два документа установяват факта, че частната жалба е изпратена по пощата – същата е подадена в Ц. пощенска станция,[населено място] от процесуалния пълномощник на [фирма],[населено място] – адвокат А. Б.-Д. на датата 21.09.2010 г. Следователно, предвиденият в чл. 418, ал. 4 ГПК едноседмичен срок, който с оглед датата на връчване на преписа от атакуваното разпореждане на банката – 16.09.2010 г., изтича на 23.09.2010 г ., в случая е спазен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение