Определение № 381 от 04.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 303/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Й. С. от[населено място] срещу определение №463/06.11.2009 год. по гр.д. № 747/2009 год. на Окръжен съд[населено място], с което е оставено в сила определение, постановено в з.з. на 22.07.2009 год. по гр.д. №2462/2007 год. на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. Й. С. за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу определение от 27.03.2009 год., с което е върната подадената от него въззивна жалба с рег. № 2565/19.02.2009 год. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение ,с което срокът за обжалване с частна жалба на определение от 27.03.2009 год., с което е върната подадената въззивна жалба, да бъде възстановен. Ответниците по касационната частна жалба – не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл.274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, обуславяща процесуалната й допустимост, с оглед въведената с ГПК / обн. в Д.в бр. 59/20.07.2007 год. / факултативност на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3 ГПК, за да бъде разгледана по същество, следва да са изпълнени допълнителните изисквания на закона, посочени в разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК. На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. На второ място касаторът- частен жалбоподател следва да е посочил и обосновал наличието на допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК. В случая частният жалбоподател не е посочил правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК. Въпросът дали може да се приеме като особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 37 ГПК /отм./ липсата на знание от адвоката –пълномощник на страната, че неговия довереник е внесъл държавната такса и не е имало основание въззивната жалба да бъде върната, за да обжалва в срок това връщане, не е бил предмет на разглеждане от въззивното инстанция и не е обусловил изхода на спора пред нея. Независимо от това следва да се посочи, че трайната практика на ВКС и съдилищата приема, че особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 37 ГПК/ отм./ могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми и др. събития от случаен характер, които обичайно не могат да бъдат очаквани и съответно предвидени. Липсата на комуникация между упълномощител и упълномощен довело до липса на знание относно действията на единия или другия от тях, не представлява такова непредвидено обстоятелство. Освен това касаторът само е посочил, че в конкретния случай са налице основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Липсва позоваване на задължителна практика на ВС и ВКС / ТР, ППВС, ТРОСГКТК на ВКС, ТР ОСГК на ВКС, ТРОСТК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК/ за да се обоснове основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, а посочените в касационната частна жалба актове на ВКС и САС във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, не са представени. По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което ВКС, 3-то г.о.