Определение № 699 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1978/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД град Варна, представлявано от членовете на УС С., Д. и Коршия, чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 262 от 30.04.2020г. по в.гр.д. № 1040 по описа за 2019г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 373 от 10.10.2019г. по гр.д. № 757/2019г. на Районен съд Горна Оряховица като е прието за установено в отношенията между страните, че Н. И. С. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД сумата от 8 919.05лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 16.03.2018г. до 15.03.2019г. за обект, по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 4.04.2019г., на основание чл.124 ал.1 ГПК и са присъдени разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът за това измерване, след като записът на показателя в този регистър е безспорно установен? Твърди противоречие с решения по чл.290 ГПК по гр.д.№ 4160/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 50417/2018г. на І г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че се касае до спор относно търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, поради което с оглед цената на иска и търговския характер на делото, касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Отделно счита, че поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост,защото е нерелевантен за спора, доколкото по делото не е установено наличие на реално потребена енергия от абоната. Развива подробни доводи и за неоснователност на подадената жалба. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие № 75170 от 25.06.2020г., съдържащ изрично отбелязване, че сумата е платена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Неоснователно е възражението за недопустимост на касационната жалба пред вид цената на иска, на основание чл.280, ал.3, т.1, изр.2 ГПК. Предмет на договора, във връзка с който е спорът между страните е за доставка на електроенергия. Съгласно чл.318, ал.2 ТЗ не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. Енергията е вещ /съгласно чл.110, ал.2 ЗС/, ответникът е физическо лице, което има качеството на потребител, съгласно §13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите и не се спори, че доставената енергия е за лично потребление. Делото е разглеждано като гражданско и като такова е образувано във ВКС, в съответствие с установената практика – напр.определения по гр.д.№ 1259/2011г. на ІV г.о., гр.д.№ 1443/2013г. на ІV г.о., гр.д.№ 1459/2011г. на ІV г.о., гр.д.№ 2127/2018г. на ІV г.о., както и по ч.гр.д.№ 1746/2020г.на ІV г.о. и ч.гр.д.№ 2265/2020г.на ІV г.о. Въззивният съд е счел предявеният иск за неоснователен и недоказан, като е приел, че „Енерго-Про Продажби”АД не е доказал годно основание за начисляване на стойност на електрическа енергия, поради липса на установено реално потребление измерено чрез изправно СТИ за съответния период като юридически факт, кумулативно изискуем, за да възникне правото на ищеца да получи претендираната цена на енергия от 45 912 кВТч за период от една година, отчетена чрез специален софтуер в невизуализиран на дисплея тарифен регистър 4. На настоящият съдебен състав е служебно известно, че по първият поставен от касатора въпрос вече са налични дела, по които е допуснато касационно обжалване /напр.по гр.д.№ 1174/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 1096/2020г.на ІІІ г.о./ По същият начин следва да се процедира и в този случай, не само за да се избегне противоречивото разрешаване на идентични случаи, но и доколкото поставеният въпрос е свързан с решаващите мотиви и е обусловил част от решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск /т.е. отговаря на изискванията за общо основание за допустимост/ и е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 ГПК, обусловена от принципното положение, че когато е налице реално потребление на електрическа енергия, се дължи нейното заплащане /включително и в случаите, когато е доставено определено количество енергия, но поради грешка или други причини е отчетена енергия в по-малък размер и е заплатена по-малка цена/. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение