Определение № 575 от 30.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2017 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 2294/13.07.2017 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3231/2017, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу разпореждане на съда, с което е оставена без разглеждане молба за спиране на производството по делото. Недоволен от определението е жалбоподателят Й. В. И., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че предявеният иск за оспорване на вземането на претендиращия да е увреден кредитор има преюдициално значение за разглеждания павлов иск. Ответникът по жалбата И. Г. М. я оспорва, като счита, че определението, с което отказва спиране на делото не е преграждащо и не подрежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното разпореждане е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и туря край на производството по частната жалба, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че възможността за обжалване на съдебните актове произтича от закона, а не от посочването в съдебния акт, че той подлежи на обжалване. Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна. Правилно въззивният съд е приел, че на обжалване подлежат определенията, които преграждат развитието на делото, както и други определения, посочени в закона. Определението, с което се отказва спиране не е преграждащо нито е посочено в закона като обжалваемо. Допустимостта на жалбата се преценява от съда по жалбата, който не е обвързан от посочването в обжалвания акт, че той подлежи на обжалване. Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение