Определение № 73 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 77/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 10.11.2008г. по гр.д. №2761/2008г, с което Софийски градски съд на основание чл.233 ГПК е обезсилил решение от 27.12.2007г. по гр.д. №3550/2007г. на Софийски районен съд и е прекратил производството по делото в частта му, досежно отказа да бъдат присъдени разноски на ответниците по иска. Жалбоподателите А. Х. Я., Т. И. Я. и Я. И. Я. поддържат, че с обжалваното определение е неправилно не са им присъдени разноски по делото и молят същите да им бъдат присъдени от настоящата инстанция. Ответницата Д. Ц. Д. не взема становище по частната жалба. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е основателна. С решение от 27.12.2007г. по гр.д. №3550/2007г. Софийски районен съд е отхвърлил предявения от Д. Ц. иск срещу частните жалбоподатели с правно основание чл.45 ЗЗД. Същата е обжалвала това решение с въззивна жалба от 03.04.2008г., а с молба от03.11.2008г. е поискала да се прекрати производството по делото, тъй като на основание чл.233 ГПК се отказва от иска. С обжалваното определение въззивният съд, с оглед направеното искане, като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, не е присъдил на ответниците по иска – частни жалбоподатели направените по делото разноски. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени в обжалваната му част. Съобразно разпоредбата на чл.233 ГПК въззивният съд правилно е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, но неправилно не е присъдил разноски на ответниците по иска. На същите се дължат такива съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и настоящата инстанция следва да осъди ищцата-ответник по частната жалба за им заплати същите в размер на 290 лева. Предвид изложените съображения, съдът