Решение № 13959 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2020 г.

Решение № 13959 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) на Министерство на вътрешните работи (МВР) против решение № 169/09.01.2020 г. по адм. дело № 2645/2019 г. на Административен съд София-град с оплаквания за неправилност на съдебни акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – С. Стефанов не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд София-град отменя по жалба на С. Стефанов решение № 328605-64/28.02.2019 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", в частта, с която на основание чл. 32, ал. 4 ; от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е отказано заличаване на личните данни на Стефанов във връзка със ЗМ № 2255/2011 г. на 09 РУ на СДВР и свързаното с него НОХД № 2174/2015 г. на СГС, прекратено с определение № 3248/05.10.2015 г. на осн. Чл. 369, ал. 4 от НПК и изпраща преписката на административния орган за произнасяне по заявленията на С. Стефанов с вх. № 812105-27/29.10.2018 г. и 812105-33/26.11.2018 г. с искане за заличаване на личните му данни във връзка с ДП № 3 М-2255/2011 г. по описа на 09 РУ та СДВР. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд установява следните фактически обстоятелства: С. Стефанов подава заявление вх. № 812105-27/29.10.2018 г и последващо заявление с вх. № 812105-33/26.11.2018 г. до министъра на вътрешните работи, с искане на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) да му бъде предоставена информация относно обработваните в информационните масиви на МВР негови лични данни, свързани с извършени от него престъпления от общ характер (заявителски материали, досъдебни производства и др.) както и с искане на основание чл. 28а, т. 1 от ЗЗЛД да се заличат личните му данни във връзка с ДП № 3 М-2255/2011 г. по описа на 09 РУ на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). След становище № 3286 р-9849/28.02.2019 г. на началник на сектор "Правно-нормативно обслужване и жалби-ГДНП" директорът на ГДНП приема с обжалваната част на произнесеното от него решение, че липсва основание за заличаване на личните данни на С. Стефанов във връзка с "извършител" по ЗМ № 2255/2011 г. по описа на 09 РУ на СДВР, за деяние по чл. 354а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от НК, престъпление с наркотични вещества, прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК и обвързаното с него: наказателно производство-"освобождаване от наказателна отговорност" - присъда № 3248/2015 г. на СГС по съдебно дело № 2174/2015 г., присъда-оправдателна, за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, действия с наркотични вещества без разрешително. В обстоятелствената част на административния акт е прието, че заличаването на лични данни на лица в информационните фондове на МВР, обработвани във връзка с водени ЗМ е уредено в Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и за проверка за наличие на данни за престъпления от общ характер (обн. ДВ бр. 97 от 25.11.2014 г., доп. ДВ бр. 20 от 17.03.2015 г., изм. и доп. ДВ. Бр. 78 от 21 септември 2018 г.) (Инструкция № 8121 з-748/2014 г.). По отношение на личните данни на С. Стефанов за които е отказано заличаване, министърът на вътрешните работи приема, че не са налице законови основания за заличаването им. От правна страна административният съд приема, че решението в обжалваната част е постановено от компетентен административен орган, с делегирани правомощия по чл. 26 и чл. 28 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), при спазена процедура и при съобразяване с целта на закона, но в нарушение на материалния закон. Приема, че административният орган е сезиран с искане с правно основание по чл. 28а, ал. 1 от ЗЗЛД ; , приложим към датата на произнасяне на акта, поради което произнасянето следва да бъде по специалния ред на чл. 12, ал. 1 вр. с чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121 з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121 з-1122/2015 г.) Изложеното според съда смесване на правни основания от обща и специална уредба не позволява проверка на законосъобразността на акта. На последно място административният съд посочва, че при произнасянето си директорът на Главна дирекция "Национална полиция" е следвало да съобрази с приоритет специалните норми на ЗМВР (чл. 25 и следв.), на Инструкция № 8121 з-1122/15 г. (чл. 11 и чл. 12) и на Инструкция 8121 з-748/14 г. (чл. 3, чл. 6 и чл. 7), а не общите норми на ЗЗЛД. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Правилни са изводите на административния съд относно материалната компетентност на издателя на акта, на произнасянето му при спазване на административнопроизводствените правила и при съобразяване с целта на закона-за защита на националната сигурност, за опазване на обществения ред и за противодействие на престъпността. Неправилно обаче, в нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 3, т. 1-9 от Инструкция № 8121 з-748/14 г. във връзка с чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД, решаващият съд приема, че административният орган се произнася по общия ред на ЗЗЛД вместо да приложи специалния ред по чл. 25 и чл. 26 от ЗМВР и Инструкция № 8121 з-748/14 г. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. По-специално чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР регламентира, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни - министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази разпоредба министърът издава Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същата в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Именно спадащи към тази категория са данните на ответника по касация, за които е установено, че се обработват в информационните фондове на МВР по повод престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, действия с наркотични вещества без разрешително, по което молителят е въведен като извършител със ЗМ № 2255/2011 г. по описа на 09 РУ-СДВР. Същевременно в чл. 3 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. изчерпателно са регламентирани основанията за заличаване на така обработваните в информационните фондове на МВР лични данни, като съгласно чл. 6 от същия подзаконов нормативен акт редът да извършване на заличаването е този, предвиден за обработката на лични данни в МВР, също определен от министъра на вътрешните работи. Редът за обработване на лични данни в МВР е установен с приемането на Инструкция № 8121 з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР (обн., ДВ, бр. 73 от 2015 г., изм. и доп.). Както бе вече посочено, към последната препраща Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. по отношение реда за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Заличаването на личните данни се извършва при отпадане на причините за тяхното запазване съгласно закона, или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗМВР (редакция 2015 г.). Законът за защита на личните данни, както правилно посочва в обжалваното решение административният съд е общ закон, който урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679". Цитираните в обжалваното административно решение норми от общия закон попадат в Глава пета (отменена) действаща към издаването на акта- Права на физическите лица. В конкретния случай С. Стефанов упражнява правото си по чл. 28а, т. 1 ; от ЗЗЛД да поиска да бъдат заличени негови лични данни, свързани с наказателно производство, водено срещу него. След преценка на заявлението компетентният административен орган издава оспорения в първоинстанционното съдебно производство административен акт на валидно правно основание, обратно на приетото от решаващия съд, а именно разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 32, ал. 4 ЗЗЛД, вр. чл. 3 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. Същите са правилно приложени от административния орган при преценката му за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи основание за заличаване на лични данни от информационните фондове на МВР съгласно чл. 3 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г., издадена на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Като разсъждава в обратна насока, първоинстанционният съд постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено решение по съществото на спора, като жалбата на С. Стефанов от [населено място] срещу решение № 328605-64/28.02.2019 г. на директора на Дирекция "Национална полиция" в частта, с която е отказано заличаване на лични данни бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева общо за двете инстанции, платими от Стефанов.