Определение № 13666 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2024 г.
ВАСШесто отделение16.12.2024reporting judge Весела Николова
Ruling
ОТМЕНЯ Протоколно определение № 1754 от 19.09.2024г. по адм. дело № 450/2024г. по описа на Административен съд – Ловеч. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на дължимите процесуални действия по жалбата на К. Т. М. от гр. София срещу Заповед № ЗД/Д-ОВ-048 от 13.08.2024г. на директора на ДСП – Ловеч, съобразно мотивите на това определение. ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1727 от 13.09.2024г., постановено по адм. дело №450/2024г. по описа на Административен съд – Ловеч. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Grounds
Производството е по чл.229 ал.1 и сл. от АПК. Образувано е по две частни касационни жалби на К. Т. М. от гр. София, чрез адв. Б. Еленков, първата срещу Определение №1727 от 13.09.2024г., а втората – срещу Протоколно определение № 1754 от 19.09.2024г. по адм. дело № 450/2024г. по описа на Административен съд – Ловеч. Частните жалби съдържат оплаквания за неправилност на съдебните актове, поради което се иска тяхната отмяна и решаването на спора по същество от касационната инстанция, респективно връщане делото на първостепенния съд за продължаване на процесуалните действия. Претендират се разноски като се прави и възражение за прекомерност. Писмени възражения в срока по чл. 232 от АПК не са постъпили. За да се произнесе по жалбите, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема следното: Частната жалба срещу Протоколно определение № 1754 от 19.09.2024г. по адм. дело № 450/2024г. на АС - Ловеч е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. За да обоснове недопустимост на жалбата на М. срещу Заповед № ЗД/Д-ОВ-048 от 13.08.2024г. на директора на ДСП – Ловеч и прекратяване на производството срещу нея, административният съд е приел, че с постановеното и влязло в сила Определение от 19.08.2024г. по гр. дело №12820/2020г. на СРС по чл.323 от ГПК, с което са изменени постановените привременни мерки в частта относно местоживеенето на детето А. А. М., е осъществена хипотезата на чл.27а ал.7 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, изискваща наличието на влязъл в сила съдебен акт за настаняване на детето. Този извод на първоинстанционния съд е необоснован и неправилен, изведен при неправилно прилагане на материалния закон, поради което не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 27а от Закона за закрила на детето, заповедта на директора на дирекция Социално подпомагане по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред съда, който я разглежда и постановява решение в 7 дневен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Това решение според чл. 27а, ал. 6 ЗЗДет подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет, административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на детето по съдебен ред. Съобразно чл. 30, ал. 2 ЗЗДет прекратяване на настаняването може да се извърши само временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда по реда на чл. 30, ал. 1 ЗЗДет. В случая обаче не е налице хипотезата на чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. Постановеното и влязло в сила Определение от 19.08.2024г. по гр. дело №12820/2020г. на СРС по чл.323 от ГПК, с което са изменени постановените привременни мерки в частта относно местоживеенето на детето А. А. М. не осъществява хипотезата на визираната по-горе разпоредба. Решението на гражданския съд по бракоразводното дело касае прилагане на мерки по чл.59 ал.7 и ал.8 СК, докато прилаганите от административен орган мерки са по реда на ЗЗДет. и са с различен характер и природа /арг. чл.59 ал.10 СК/. В случая предмет на съдебното производство /идентичен с този на административното/ са мерки за закрила на детето, а не привременни мерки относно грижата за децата и тяхната издръжка /по чл.323 ал.1 ГПК и чл.23 ЗЗДет./, респективно при действието на държавен орган между неравнопоставени субекти, чието актове се изпълняват по административен ред, съобразно посоченото в ЗЗДет. и АПК. В този смисъл ЗЗДет. с нормата на чл.28 урежда съдебно производство, което обаче е определено и свързано с издадения административен акт на компетентния директор ДСП по чл.27 ал.1 ЗЗдет., като с разпоредбата на чл.27а ал.7 ЗЗДет. е създадена и специфичната хипотеза, при която влязлото в сила съдебно решение по чл.28 ал.4 е основание за прекратяване на образуваното междувременно административно дело за проверка на акта на Директор ДСП по чл.27 ал.1 ЗЗДет. В случая влязъл в сила съдебен акт по чл.28 ал.4 от ЗЗДет не е постановен, за да бъде приложена нормата на чл. 27а ал.7 ЗЗДет. Гореизложеното обосновава извода на касационната инстанция за неправилност на това определение на първостепенния съд, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и делото – върнато на същия съд – за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на К. М.. Административният съдия следва да съобрази и кои са адресатите на обжалвания административен акт при надлежното конституиране на страните по делото. Частната жалба срещу Определение №1727 от 13.09.2024г. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.27а ал.1 ЗЗДет. актът на директора на ДСП – Ловеч по чл.27 ал.1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. В случая имплицитно се презумира една или повече от предпоставките, посочени в чл.60 ал.1 АПК, а именно: необходимост да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Предвид изложеното, в тежест на страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е да докаже наличието на обективна възможност да и бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Такава обаче не е установена от жалбоподателката. Както в искането си до първоинстанционния съд, а и с частната касационна жалба, защитата на М. не излага конкретни основания, подкрепени с факти, а сочи аргументи, относими към преценката за законосъобразност по същество на обжалвания административен акт. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, поради което частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение - да се остави в сила. Тъй като производството по делото продължава да е висящо, за понесените разноски в тези производства следва на основание чл.226 ал.3, във вр. с чл.236 АПК да се произнесе административният съд. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
Cited provisions
19- чл. 27, ал. 1
- чл. 27, ал. 7
- чл. 28, ал. 4
- чл. 229, ал. 1 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 235, ал. 1 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 60, ал. 1 АПК
- чл. 323 ГПК
- чл. 323, ал. 1 ГПК
- чл. 59, ал. 10 СК
- чл. 226, ал. 3
- чл. 23
- чл. 27
- чл. 27, ал. 6
- чл. 28
- чл. 30, ал. 1
- чл. 30, ал. 2
- чл. 59, ал. 7