Определение № 33 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 519/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В., държавен съдебен изпълнител – РС – Разград, срещу определение №942 от 18.11.2010 г. по ч.гр.дело № 398/2010 г. на Р. окръжен съд. С обжалваното определение е прекратено производството по жалбата на Д. В. против определение на съдията по вписванията от 27.10.2010 г., с което е отказано издаване на справка или удостоверение по чл.46 ПВ. Прието, че дейността на съдията по вписванията по издаване на справки и преписи от документи не подлежи на съдебен контрол и държавният съдебен изпълнител не е легитимиран да обжалва отказите на съдията по вписванията. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Неправилен е изводът на Р. окръжен съд, че дейността на съдията по вписванията по издаване на справки и преписи от документи не подлежи на съдебен контрол и държавният съдебен изпълнител не е легитимиран да обжалва отказите за издаване на такива справки. Съобразно разпоредбата на чл.569, т.6 и т.7 ГПК даването на справки по нотариалните книги, включително по чл.577, ал.2 ГПК и издаването на удостоверения за наличие или липса на тежести представляват нотариални удостоверявания. Според изричната разпоредба на чл.577 ГПК отказите да се извърши нотариално удостоверяване подлежат на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. Легитимиран да обжалва е този, на когото е отказано извършването на такова удостоверяване. В случая това е съдебният изпълнител, който е поискал удостоверяването в процедурата по чл.577 ГПК вр.чл.431 ГПК. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Р. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия – произнасяне по частната жалба срещу определение на съдията по вписванията от 27.10.2010 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.