Определение № 719 от 17.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 168/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Ф. Т. от С. против решение от 12.10.2010 г., /което дори не е посочено/, по гр.д. № 4419/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 7.01.2010 г. по гр.д. № 23102/2009 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Л. АД-С. искове за заплащане на сумите: 9 000 лв. на основание чл.229 КЗ заплатено от ищцата застрахователно обезщетение, и 3 000 лв. законна лихва. Ответната ЗК Л. АД-С. е подала отговор, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е прието, че по процесната комбинирана застрахователна полица страна е друго лице, а не ищцата, която е имала качеството на упълномощен водач при ПТП. Затова, тя се счита за застраховано лице само по отношение на третите-увредени от застрахователното събитие лица, но не е страна по застрахователния договор със застрахователя и затова не може да претендира възстановяване на заплатеното на основание чл.229 КЗ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът Имат ли право на иск по чл.229 КЗ и упълномощените водачи от собственика на МПС ? е решен в противоречие с Р № 522/20.10.2008 г. по т.д. № 274/2008 г. на І т.о., както и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Не е налице твърдяното противоречие с цитираното по-горе решение на ВКС, което е постановено по ГПК-отм., и има за предмет искове по чл.226,ал.1 КЗ, т.е. пряк иск. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложеното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. Не може да се обоснове и приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като с Р № 838/4.01.2008 г. по т.д. № 535/2007 г. на ВКС-І т.о., изрично е прието, че водачите не са страна по застрахователния договор, но за времето на редовното им упълномощаване, същите са приравнени на застраховани, само досежно ангажирането на отговорността на застрахователя за причинените от тях вреди на трети лица. Това е прието и от въззивният съд. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.