Определение № 153 от 26.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2017 г.

Производството е образувано по чл.274, ал.3 ГПК по частна жалба на М. Н. Т. срещу определение № 1057 от 21.12.2016г. по ч.гр.д. № 726/2016г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено определение на Пернишки районен съд от 01.08.2016г. по гр.д. № 722/2016г. и вместо това е постановено ново, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено определение на Пернишки районен съд от 01.06.2016г. като е осъдена М. Н. Т. да заплати на Л. И. Ж. и на М. И. Л. по 400 лв. разноски за делото. Жалбоподателката претендира отмяна на обжалваното определение по съображения, подробно изложени в жалбата и приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответниците Л. Ж. и М. Л. в писмения си отговор поддържат, че частната жалба е недопустима, тъй като определението на Пернишки окръжен съд не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 524 ГПК по молба на трето лице за спиране на въвод. Производството е приключило с определение за прекратяване, което е влязло в сила. По реда на чл. 248 ГПК разноски се претендират от ответната страна във връзка с прекратяването на делото. Първоинстанционният съд е отказал присъждането им, но въззивният е уважил молбата и е допълнил първоинстанционното определение като е присъдил разноските. В т.7 на Тълкувателно решение № 6/2013г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия се приема, че въззивното определение по чл.524 ГПК не подлежи на касационно обжалване /с изключение хипотезата на чл. 396, ал.2, изр. 3 ГПК, какъвто не е настоящия случай/. Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който се обжалва акта, предмет на изменение или допълване в частта за разноските. С оглед на това, след като въззивният акт е окончателен /не подлежи на касационно обжалване/, то и постановеното от въззивния съд определение относно разноските в това производство, не ще подлежи на обжалване. Предвид изложеното подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.