Определение № 2197 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Ц. С., притежаваща [ЕГН], от гр. Перник, [жк], [улица], против Определение № 39600/27.11.2025 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 85 - ти състав, постановено по адм. д. № 10761 по описа за 2025 г. на този съд. С определението е: Оставена без разглеждане жалба с вх. № 23414/25.09.2025 г. по описа на Административен съд София - Град, подадена от Д. Ц. С., по която жалба е образувано производството по адм. д. № 10761/2025 г. по описа на АССГ; Оставено без разглеждане искането на Д. Ц. С. да бъде спряно изпълнението на Решение № 1153/23.09.2025 г. на директора на Д "ОДОП" - София; Прекратено е производството по адм. д. № 10761/2025 г. по описа на АССГ.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, защото:

• Съдът не отчел, че актът вече е в изпълнение,

• Не е извършил служебна проверка на процесуалните условия,

• Не е приложил разпоредбите на чл.153, ал.3 и ал.4 ДОПК,

• Не е изследвал наличието на правен интерес, въпреки представените доказателства.

Частният жалбоподател моли за отмяна на определението, връщане делото на първоинстанционният съд за разглеждане по същество.

Ответната страна - директорът на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП не е изразила становище по ЧЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение и след служебна проверка, прецени ЧЖ като допустима и неоснователна.

По делото е установено следното: С Решение № 1153/23.09.2025 г. на директора на Д "ОДОП" - София е изменен РА № 22221124006054 - 091 - 001/07.04.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София. С Разпореждане от 17.10.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение, указвайки на Д. С. в 7 - дневен срок от получаване на съобщението да уточни кой от двата акта оспорва - решението на директора или ревизионния акт, съответно в коя част или изцяло, в какво се състоян пороците на акта. Указано е също така С. да заяви дали поддържа искането си за допускане спиране изпълнението на акта, на основание чл.145, ал.1 и ал.2 ДОПК, респ. да посочи акта, чието изпълнение желае да бъде спряно и да представи доказателства в подкрепа на това искане, да конкретизира дали е оспорил Решение № 920/23.07.2025 г. на директора на Д "ОДОП" - София, образувано ли е съдебно производство и с какъв акт е приключило то. Д. С. е уточнила, че жалбата се отнася срещу Решение № 1153/23.09.2025 г. на директора на Д "ОДОП" София, като РЛ оспорва частта, определяща за 2018 г. дължима ГДО по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 10 067,87 лева, ведно с лихвите за забава. Липсват уточнения във връзка с останалите указания.

С Разпореждане от 13.11.2025 г. жалбата е била оставена повторно без движение, като е указано в 7 - дневен срок от съобщението, С. да посочи кой от двата акта оспорва - решението на директора или ревизионния акт, съответно в коя негова част, (по суми и периоди) или изцяло се оспорва съответния акт, в какво се състоят пороците му. Отново е указано на РЛ да заяви дали поддържа искането си допускане спиране изпълнението на акта, на основание чл.145, ал.1 и ал.2 ДОПК, като посочи акта, чието изпълнение желае да бъде спряно и да представи доказателства в негова подкрепа. Съответно, да конкретизира дали е оспорил Решение № 920/23.07.2025 г. на директора на Д "ОДОП" - София, образувано ли е съдебно производство и с какъв акт е приключило то. По този повод, РЛ е посочило, че оспорва Решение № 1153/23.09.2025 г. на директора на Д "ОДОП" - София, изменящо РА, в частта му потвърждаваща новоопределената ГДО в размер на 8 603,87 лева.

Административният съд е приел, че на основание чл.149, ал.1 вр. с чл.145, ал.1, т.2 ДОПК жалбата на Д. С. е недопустима, защото е адресирана против акт, неподлежащ на съдебно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.152 ДОПК ревизионният акт подлежи на обжалване по административен ред пред решаващия орган - директора на Д "ОДОП" - София. Съдът е направил извод по аргумент от чл.156, ал.2, ал.3 ДОПК, че РА не може да се обжалва по съдебен ред, в частта, необжалвана по административен ред, както и в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Посочено е също така въз основа тълкуване на чл.156, ал.1, изр. първо ДОПК, че РА в частта неотменена с решението по чл.155, може да се обжалва по съдебен ред чрез решаващият орган в 14 - дневен срок от получаването на решението. Съдът е преценил в конкретния казус, че решението на директора не подлежи на обжалване по съдебен ред, въпреки дадените двукратно указания за уточнение на обжалвания акт. Административният съд е цитирал идентична практика на ВАС, Осмо отделение. Според първоинстанционният съд, липсва правен интерес за Д. С. да иска спиране изпълнението на акта, доколкото няма годен за оспорване акт. Този извод е обоснован с уточнението, направено от С., че тя оспорва решението на директора на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Административният съд е изложил в акта си убедителни и обосновани мотиви, които се споделят изцяло от настоящият състав на ВАС, Осмо отделение и към които тричленният състав препраща. Видно е по делото, че съдът на два пъти е оставял без движение ЧЖ, давайки подробни указания на Д. С., които не са изпълнени изцяло от лицето. С. е заявила, че оспорва решението на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, а не РЛ, засягащ правата на РЛ. Обосновано е прието по повод искането за спиране изпълнението на акта, че след като липсва такъв акт, (предвид заявлението, че се оспорва решението на директора), искането за спиране също е недопустимо и законосъобразно е оставено без разглеждане. Съдът правилно е прекратил производството по адм. д. № 10761/2025 г. по описа на АССГ.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение