Определение № 205 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1979/2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] – [населено място] срещу решение № 97 от 30.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 1060/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, Гражданско отделение, II състав, с което е потвърдено решение № 1104 от 28.11.2016 г. по гр. д. № 928/2016 г. на Районен съд - Стара Загора, VI граждански състав, В ЧАСТТА, с която е обявен за окончателен сключения на 19.08.2015 г. между [фирма] и [фирма] предварителен договор за покупко - продажба на поземлен имот с план. № 000250, с площ от 5,448 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Стара З., и е наредено вписването на възбрана върху недвижимия имот до изплащане на разноските по прехвърлянето му. Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] в писмения си отговор изразява становище за недопускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила във ВКС след изменението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ЗИДГПК – ДВ бр. 50 от 2015 г./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В настоящия случай производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко – продажба на следния недвижим имот за окончателен, а именно: поземлен имот № 000250, с площ от 5,448 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Стара З., заедно с битова сграда със застроена площ от 19,08 дка, масивна конструкция, на един етаж, построена през 1989 г., при граници и съседи на поземления имот: имот № 000252 – пасище, мера на [община], имот № 170032 – нива на К. Х. Х., имот № 000323 – пасище, мера на [община], имот № 000251 – полски път на [община]. Исковото производство е с характера на търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото лицата, сключили предварителния договор, са търговци и независимо от това по каква сигнатура то е било регистрирано по описа на първоинстанционния и съответно на въззивния съд. Цената на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, като се равнява на данъчната оценка на недвижимия имот, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право. Макар че цената на така предявения иск се определя като по искове за собственост по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед предмета на договора, същият не представлява иск за собственост или други вещни права, поради което не попада в изключението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и не е от категорията на тези, подлежащи на касация, независимо от цената на иска. Съгласно приложеното към исковата молба удостоверение по чл. 264, ал. 1 ДОПК на [община] (стр. 16 от първоинстанционното дело), към момента на предявяване на иска обектът на сключения предварителен договор за покупко – продажба е с данъчна оценка 13 424,30 лева, от които 12 433,80 лева за поземлен имот с план. № 000250, с площ от 5440,00 кв. м., находящ се в землището на [населено място], общ. Стара З., и 890,50 лева за нежилищен обект, със застроена площ от 20,00 кв. м. Пазарната цена на имота е ирелевантна за определяне цената на иска, поради наличието на данъчна оценка. Последната е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по търговски дела, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК и предвид изрично направеното искане за това, на ответника по касация се дължи присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 800 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/17.07.2017 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение