Определение № 198 от 09.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4438/2016 г.

Производството е по чл.83, ал.2 ГПК. С частна жалба вх. № 9148 от 18.08.2017 г. Д. Н. Д. е обжалвал определение № 121 от 11.07.2017 г., постановено по настоящото дело, с което е оставено без уважение искането по молба вх. № 2521 от 6.03.2017 г. за предоставяне на правна помощ по ч.гр.д. № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. С разпореждане от 21.09.2017 г. съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лв. С молба вх. № 11235 от 17.10.2017 г. Д. Д. е заявил, че не дължи държавна такса на основание чл.359 КТ, респ. чл.126 З., евентуално е поискал освобождаване от държавна такса. Довода на Д. Д., че по предявения иск не се дължи държавна такса е неоснователен, доколкото към настоящия момент все още не е ясен предмета на спора, тъй като исковата молба съдържа само фактическите твърдения на страната, но не и петитум. Основателно е евентуалното искане на Д. Д. за освобождаване от държавна такса по частната жалба. Представената при образуване на производството по натоящото дело декларация за материално и гражданско състояние от 27.03.2016 г. установява, че лицето не разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса по частната жалба с оглед размера на месечния му доход, здравословното му състояние и необходимостта от ежемесечни разходи за медикаменти и наличие на задължение по ипотечен кредит. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение