Решение № 217 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2009 г.

Решение № 217 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Д. Йорданов, против Решение № 65/10.07.2009 г., постановено по адм. д. № 587/09 г., по описа на Административен съд, гр. София, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Кумерио Мед" АД, гр. Пирдоп срещу решение № К47-0325/30.04.2008 г. на Началника на Митница София, относно законната лихва върху сумата от 13 871 лв., дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на посочената сума. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснованост извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение и на митническия акт, с присъждане на разноски. Ответникът - Началникът на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че с С ЕАД № 07BG005003Н000097 от 14.03.2007 г., дружеството - жалбоподател е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Р. Македония. Митническата стойност е приета въз основа на представената към митническите декларации провизорна фактура № 933.07.1.08/Р от 1.03.2007 г. и митните сборове и другите публични държавни вземания са взети под отчет и са платени от жалбоподателя. При последваща проверка е установено наличие на финална фактура, въз основа на която с процесното пред АС решение № К47-0325/30.04.2008 г. на Началника на Митница София са определени и допълнителен ДДС в размер на 13 871 лв. и лихви, считано от подаване на ЕАД до окончателното изплащане на сумата. Решението е получено от жалбоподателя на 9.05.2008 г. С уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г. на жалбоподателя са определени допълнително задължения за всички вносове за 2007 г., включително по процесния ЕАД. Уведомлението е получено на 14.02.2008 г., като в същото е посочен 7 дневен срок за доброволно изпълнение. Установено е, че дружеството е платило главницата на допълнителните задължения на 21.05.2008 г. За да отхвърли жалбата на дружеството против процесния митнически акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение и на датата на възникване на митническо задължение за внос (датата на подаване на ЕАД) става изискуемо и задължението за плащане на ДДС като покана не е необходима, за да изпадне длъжникът в забава, защото падежът на задължението е законово определен. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия законданъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1 б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета (Митнически кодекс на Общността (МКО), вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221 § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222 § 1 б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232 § 1 б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218, § 2 от МК. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на цитираното Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се установява, че разпоредбата на чл. 214 § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто не е процесният случай. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи на ответника по касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232 § 1 б. "б" МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. Съгласно чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Уведомлението от 14.02.2008 г. не определя релевантен срок за плащане, тъй като е изпратено преди да бъдат взети под отчет митните сборове по процесната ЕАД. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. В случая определеното с решение на началника на Митница София допълнително митническо задължение е взето под отчет след издаване на решението. Решението е връчено на представител на дружеството на 9.05.2008 г. В решението не е посочен срок за плащане на задължението. Плащане е извършено на 21.05.2008 г. След като срок за доброволно плащане не е даден на дружеството нито с уведомлението от 14.02.2008 г., нито по-късно в нарушение на чл. 232 § 1 б. "б" МК, с оспореното пред АС решение, неправилно в последното са определени лихви. По цитирания текст, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. Съгласно чл. 232 § 2 б. "в" МК лихва не се събира, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни, когато е определен, ако митническите органи преценят, че е допустимо. В чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. След като не е даден срок за плащане след взимането под отчет на митните сборове, извършеното на 21.05.2008 г. плащане не е просрочено, поради което неправилно в акта са определени лихви от възникване на задължението с подаване на ЕАД до заплащане на сумата. С оглед на изложеното съдебното решение като неправилно следва да се отмени, като вместо него бъде постановено ново по същество, с което по жалба на касатора оспореният митнически акт бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част. При този изход на спора ответникът следва да заплати на касатора деловодни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1074,43 лв., представляващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,