Определение № 12410 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Балев от гр. София против определение №5866 от 07.07.2023 г., постановено по канд №5132/2023 г. на Административен съд София - град, с което съдът е оставил без разглеждане подадена от Балев касационна жалба против решение №1643 от 07.04.2023 г. по нахд №4403/2022 г. на Софийски районен съд. Частният жалбоподател твърди, че съдът е достигнал до погрешни фактически и правни изводи за недопустимост на касационната жалба, тъй като с нея е изложил възражения за неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, както и необсъждане на някои доказателства по делото, което прави решението неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска отмяна на определението и връщане на делото на касационния съд за произнасяне по същество. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение №1643 от 07.04.2023 год., постановено по нахд №4403/2022 г. Софийски районен съд е отменил по жалба на С. Балев наказателно постановление №19-4332-006702/16.04.2019 г. на началник група в Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Срещу това решение С. Балев е подал касационна жалба пред Административен съд София - град с искане за допълване мотивите на решението, като касационната инстанция изрично се произнесе, че настъпилото ПТП на 28.03.2019 г. не е по причина и вина на водача на лекия автомобил "Тойота" поради пресичане на непрекъснатата маркировка МI от негова страна, а поради недоглеждане от страна на другия участник М. Георгиева, която, преди да предприеме маневра завой наляво, не е погледнала в лявото огледало, където би видяла изравнения с нея и дори подминал я с един метър друг автомобил, именно лекия автомобил "Тойота" на жалбоподателя. Посочил е, че в останалата част мотивите и диспозитивът на решението са правилни и обосновани и касационната жалба не е насочена против тях. С обжалваното в настоящото производство определение административният съд е приел, че касаторът няма правен интерес от обжалване на решението на районния съд, тъй като то е благоприятно за него като адресат на оспореното наказателно постановление и с отмяната му са отпаднали всички неблагоприятни последици за адресата. Поради това е приел касационното оспорване за недопустимо. Съдът е посочил, че е недопустимо самостоятелно обжалване на мотивите към съдебния акт, както и че между страните не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, който да подлежи на защита по реда на касационното съдебно обжалване. Обосновал е извод, че е недопустимо и искане за допълване на решението от касационния съд, тъй като то следва да бъде отнесено до съда, който го е постановил, и то само в слечаите, при които липсва произнасяне по цялото оспорване. Определението е правилно. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Обжалваното в случая съдебно решение е благоприятен за касационния жалбоподател съдебен акт, поради което правилно Административният съд София - град е приел подадената касационна жалба за недопустима. Решението, с което е отменено издаденото срещу С. Балев наказателно постановление е в негова полза, защото претенцията, с която е сезиран Софийски районен съд, е удовлетворена. С постановяване на първоинстанционното решение е постигнат търсения от жалбоподателя правен резултат и касационното оспорване по същество не би довело до промяна в правното му положение. Разрешаването на материалноправния спор относно административнонаказателната отговорност на дееца с отмяна на наложеното административно наказание води до отпадане на процесуалното право на касационна жалба на санкционираното лице поради липса на предмет. При това положение административният съд правилно е приел, че С. Балев няма правен интерес от касационно обжалване. От значение е изхода на делото, формиран с диспозитива на съдебното решение, а не мотивите към него. Мотивите на съдебния акт, срещу които всъщност са насочени оплакванията в касационната жалба, не подлежат на самостоятелно обжалване. Сила на пресъдено нещо се формира само с диспозитива на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спора в съответната инстанция, т. е. мотивите или части от мотиви на съдебен акт не са елемент от спорния предмет и не могат да бъдат предмет на самостоятелно касационно оспорване и, съответно, на касационен контрол отделно от самото решение. Твърденията на касатора за неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, в резултат на което са направени погрешни заключения относно някои от фактите, както и за неприобщаване на някои от представените доказателства, са основания за отмяна на решението като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. Мотивите на съдебното решение не са източник на правни последици наред с диспозитива на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., т. 18, по тълк. дело № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Като е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството по делото, Административният съд София - град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд