Определение № 283 от 08.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 34/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 16685/11.09.2019 г., подадена от „БГ Томи“ ЕООД срещу решение № 1862 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 4729/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 1.06.2018 г. по гр. д. № 8579/2014 г. на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено като недопустимо.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че по делото е предявен от „БГ Томи“ ЕООД срещу П. В. П., М. А. Р., Т. Д. Р., Е.-М. Ш. Е. Н., И. Н. А., В. К. Н., Л. А. К.-К. и Д. С. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът „БГ Томи” ЕООД твърди по делото, че е собственик на „четвърти (частичен) етаж“ със застроена площ от 256.83 кв. м от производствено-административна сграда на три етажа, с частичен четвърти етаж, находяща се в УПИ *-* в кв. 147 по плана на [населено място], [улица], м. „Зона Б-2“, при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: УПИ *.-*, [улица], УПИ *-*1, УПИ *-*, [улица], УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, *, и при граници и съседи на четвъртия (частичен) етаж: от север - имот на [улица] имот на [улица], от изток - покрив на блок В на производствено-административната сграда, от юг - вътрешен двор, от запад - покрив на блок А на производствено-административната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата. Поддържа още, че е собственик и на „сутерен“ със застроена площ от 177.94 кв. м от описаната по-горе сграда, при граници и съседи: от север - имот на [улица], от изток - вътрешен двор, блок Б на производствено-административната сграда и трафопост, от юг - имот на И. Г., от запад - [улица], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, подробно описано по-горе. Ищецът твърди, че е станал собственик на описаните от него недвижими имоти въз основа на покупко-продажба от „А.“ АД с договор, извършен с нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * от 2014 г. на нотариус с peг. № * на Нотариалната камара, вписан в книгите за вписване на Служба по вписванията - [населено място] с вх. peг. № 18963 от 24.04.2014 г. В хода на производството се позовава на правата на праводателя си върху посочените от него имоти, придобити с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, peг. № *, дело * от **.2014 г. на нотариус с peг. № * на Нотариалната камара. Излага, че владението на имотите му било отнето от ответниците на 13.05.2014 г. чрез въвод във владение по изп. дело № 20148410403381 на частен съдебен изпълнител с peг. № 841 на КЧСИ, който бил извършен въз основа на изпълнителен лист по съдебно решение на САС по гр. д. № 3094/2009 г., в чийто предмет не били включени тези имоти. В хода на производството поддържа и че наличието на „частичен четвърти етаж“ на сградата и на „сутерен“ в нея е установено по делото и това не е опровергано от ответниците, които понастоящем владеят процесните имоти.

Съдът е посочил, че в договор за продажба, извършен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, peг. № *, дело № * от 2014 г. на нотариус с peг. № * на Нотариалната камара, вписан в книгите за вписване на Служба по вписванията - [населено място] с вх. peг. № 18963 от 24.04.2014 г., е записано, че ищцовото дружество е закупило от „А.“ АД следните имоти: 1. Четвърти (частичен) етаж със застроена площ от 256.83 кв. м от производствено-административна сграда на три етажа, с частичен четвърти етаж, находяща се в УПИ *-* в кв. 147 по плана на [населено място], [улица], м. „Зона Б-2“, при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: УПИ *.-*, [улица], УПИ *-*, УПИ *-*, [улица], УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, *, и при граници и съседи на четвъртия (частичен) етаж: от север - имот на [улица] имот на [улица], от изток - покрив на блок В на производствено-административната сграда, от юг - вътрешен двор, от запад - покрив на блок А на производствено-административната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 2. Сутерен със застроена площ от 177.94 кв. м от описаната по-горе производствено-административна сграда, при граници и съседи: от север - имот на [улица], от изток - вътрешен двор, блок Б на производствено-административната сграда и трафопост, от юг - имот на И. Г., от запад - [улица], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, подробно описано по-горе. В нотариалния акт е записано, че продажната цена е платима съобразно условията на предварителен договор от 14.04.2004 г., с анекс от 11.06.2007 г., представени по делото, с първоначален купувач Д. М., а от 2007 г. правата по договора са прехвърлени на „БГ Томи“ ООД, представлявано от М.. Като приложение в обсъдения нотариален акт е записан констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, peг. № *, дело * от **.2014 г. на нотариус с peг. № * на Нотариалната камара, т. е. съставен непосредствено преди горепосочения нотариален акт № */2014 г. Нотариалният акт, издаден в полза на „А.“ АД, бил съставен въз основа на акт за частна държавна собственост № */**.1996 г., представен също по делото и отнасящ се за следния имот: „производствено административна сграда, със застроена площ от 768.42 кв. м, състояща се от 4 зали и 36 стаи, 3 етажа, със стоманено-бетонна и тухлена конструкция, построена през 1938 г., с терен общо 974 кв. м“. Записано е като приложение и „архитектурно заснемане фаза технически проект, извършено от арх. М. К. Д.“, приложено по делото, с дата на изготвяне 7.03.2014 г. Измежду приложенията е и счетоводна справка от „А.“ АД от 28.09.2004 г., а в нотариалното дело е налице извлечение от сметка 203 за балансова стойност към 31.03.3014 г., в която са вписани сутерен и четвърти полуетаж.

Съдът е визирал, че с влязло в сила решение на 18.03.2014 г. по гр. д. № 3094/2009 г. на САС е оставено в сила решението по гр. д. № 1376/2004 г. на СГС, по силата на което на основание чл. 108 ЗС „А.“ АД е било осъдено да предаде на П. В. П., П. К. П. (с последващ правоприемник Д. С. М.), А. А. Р. (с правоприемници Т. Д. Р. и М. А. Р.), И. Н. А., В. Т. С. (с правоприемници А. Д. К., впоследствие също починал, с наследник Л. А. К.-К., и Л. А. К.-К.), К. В. Н. и В. В. Н. (с правоприемници Е.-М. Ш. Е. Н. и В. К. Н.), владението върху следните недвижими имоти: производствено-административна триетажна масивна сграда със застроена площ от 768.42 кв. м, състояща се от 4 зали и 36 стаи, заедно с терена, върху който е построена сградата - с площ от 974 кв. м, с описани съседи. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по въззивното решение, постановено по гр. д. № 3094/2009 г. на САС, ответниците по настоящото дело (съответно техни праводатели) били въведени във владение в следния имот: производствено-административна триетажна масивна сграда, находяща се в [населено място], м. „Центъра“, [улица], със застроена площ от 768.42 кв. м, състояща се от 4 зали и 36 стаи, със стоманобетонна и тухлена конструкция, заедно с терена, върху който е построена сградата с площ от 974 кв. м, при съседи: от запад – [улица], от изток - жилищна сграда на вътрешен двор на [улица], от север - жилищна сграда във вътрешен двор на [улица], а от юг - жилищна сграда във вътрешен двор на [улица] пристройка на един етаж със застроена площ от 121 кв. м на [улица] във вътрешния двор до централната сграда на телефонната централа, при съседи: от север - пристройка - продължение на същата, от юг - административна сграда, от изток - вътрешен двор на жилищна сграда на [улица], от запад - вътрешен двор на сградата на [улица], който имот е част от: недвижим имот, находящ се в [населено място], на улици „Е. Й.“ № 19 и „Г. В.“ № 12, представляващ УПИ *-*, в кв. 147, по плана на [населено място], м. „Зона Б-2“, с площ от 1 952.77 кв. м, при съседи на място по скица: [улица], УПИ *-*, УПИ *-*, *, УПИ *-*, УПИ *-*, [улица], УПИ *-* и УПИ *-*. Въводът във владение бил удостоверен в протокол от 13.05.2014 г. по изп. дело № 20148410403381 на ЧСИ с peг. № * на КЧСИ. По повод въвода бил съставен и констативен протокол от помощник-нотариус по заместване при нотариус № * на НК, peг. № */**.2014 г., акт № *, том *.

С влязло в сила решение на 24.11.2003 г. по гр. д. № 1500/2001 г. на СГС бил отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване, че правото на собственост върху производствено-административна сграда в [населено място], на [улица] със застроена площ от 768.42 кв. м, състояща се от състояща се от 4 зали и 36 стаи, със стоманобетонна и тухлена конструкция, заедно с терена, върху който е построена сградата с площ от 974 кв. м, при съседи: от запад – [улица], от изток - жилищна сграда на вътрешен двор на [улица], от север - жилищна сграда във вътрешен двор на [улица], а от юг - жилищна сграда във вътрешен двор на [улица] пристройка на един етаж със застроена площ от 121 кв. м на [улица] във вътрешния двор до централната сграда на телефонната централа, при съседи: от север - пристройка - продължение на същата, от юг - административна сграда, от изток - вътрешен двор на жилищна сграда на [улица], от запад - вътрешен двор на сградата на [улица], принадлежи на „А.“ АД, по иск предявен срещу П. В. П., П. К. П., А. В. П., А. А. Р., Б. Б. Б., В. Т. С., К. В. Н., Р. Р. и В. В. Н.. От мотивите към решението, които обосновават диспозитива и от които съдът извлича характеристиките на спорното право, се установява, че дружеството поддържало в процеса, че на неговия праводател било предоставено правото на оперативно управление и стопанисване върху имота, което съдът приел за недоказано, съответно счел, че правото на собственост върху имота не било включено в капитала на дружеството- ищец, поради което и искът му за собственост бил отхвърлен като неоснователен.

Съдът се е позовал на заключенията от съдебно-техническите експертизи по делото, съгласно които границите на третия (последен) етаж в процесната сграда съвпадат с границите на четвъртия (частичен) етаж, описан в нотариалния акт, визиран по-горе, № 61/2014 г., като е налице несъответствие в застроената площ. Вещото лице е установило на място при огледа си триетажна масивна сграда, състояща се от първи (партерен) етаж и два етажа; в сутерена се намират всички основни носещи елементи на сградата; няма новоизградени такива, както и новоизградени ограждащи зидове; помещенията са изцяло подземни, без естествено осветление, с ниска височина и без самостоятелен вход, а подът е от пръст, поради което не е възможно сутеренът да е бил изпълнен след построяване на сградата. Съгласно експертизите, в сградата са налице три условно определени зони в сградата, построена през 1928 г.: югоизточно крило с неголяма четириетажна и основно триетажна част от сградата; стълбищна клетка с четириетажни площадки; северозападно крило, което обхваща част с изцяло четириетажна височина. Посочено е, че вероятно след национализацията на сградата са били извършвани вътрешни преустройства, измежду които са премахнати междуетажна подова площадка между втория и третия етажи в северозападното крило на сградата и ограждащите и вътрешни преградни стени в югоизточното крило на четвъртия етаж, като в междуетажната конструкция над третия етаж е обособен плосък покрив - покривна тераса. Обобщено е, че сградата е запазила очертанието си (контура) по план; първоначално е била със застроена площ от 424.40 кв. м, а впоследствие е настъпила промяна в Р. поради извършваните преустройства, като третият етаж е запазен в частта на помещението зад етажната площадка и цялото югоизточно крило, а четвъртият етаж е запазен според вещото лице в частта на помещението зад етажната площадка и цялото северозападно крило; покривната плоскост над етажа представлява наклонена към вътрешността на двора скатна равнина, като в централната ъглова зона към стълбищната клетка има малка пристройка, от която се излиза директно върху покривната плоскост над третия етаж на югоизточното крило на сградата. Прието е още, че в конкретния случай сутеренът е бил изграден с изграждането на сградата и е съществувал към момента на национализацията й, както и към 1992 г. Според експертизите понастоящем в сградата има стълбищна клетка с четириетажни площадки, като на първа и втора площадка сградата е изцяло застроена, на третия етаж има врата, водеща към едното крило на сградата, на четвъртия етаж вляво се влиза в едното крило, а вдясно се излиза на открита площадка; между втория и третия етажи е премахната етажната плоча и пространството между тях е обединено, като покривната тераса не се намира там, където са обединени етажите. В източната част на сградата нивата са три, а четвъртото е терасата.

Софийски апелативен съд се е позовал на разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съгласно които решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Въз основа на гореизложеното е заключил, че по спора между страните е формирана сила на пресъдено нещо, като правна последица от влязлото в сила решение по гр. д. № 1500/2001 г. на СГС и от това по гр. д. № 3094/2009 г. на САС, при съобразяване, че решение, постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС, формира сила на пресъдено нещо относно предмета на делото - твърдяното от ищеца/ищците право на собственост. Посочил е, че разпореждането в полза на „БГ Томи“ ЕООД с части от имота, предмет на разгледаните по приключилите дела искове, станало след влизане в сила на постановените решения по тях, т. е. след възникване на силата на пресъдено нещо като правна последица от тях, а посоченото дружество има правното положение на частен правоприемник на „А.“ АД. Приел е за безспорно установено по делото, че обектите за чиято собственост ищецът претендира, не представляват такива, възникнали в обсъжданата производствено-административна сграда след приключване на устните състезания пред въззивния съд, след които решенията влезли в сила. Посочил е, че спорът за собственост между страните не може да бъде пререшаван, тъй като не се твърди, че са настъпили нови факти и обстоятелства, непреклудирани от СПН, с които да се обоснове осъществяването на конкретен придобивен способ - не се твърди осъществяването на правопораждащи според закона факти за правото на собственост (чл. 77 ЗС), за което индиция е и записаното в нотариалния акт № 61/2014 г., че плащането на продажната цена е съобразно предварителен договор от 2004 г. и анекс от 2007 г. Съдът е счел за основателен довода на ответниците по исковата молба, че „осчетоводяването“ на посочените от ищеца като самостоятелни обекти на правото на собственост „частичен четвърти етаж“ и „сутерен“ не представлява придобивен способ и от формална страна, като следва да се вземе предвид и че права на праводателя на ищеца върху процесната сграда, основани на предоставено за стопанисване и управление имущество на негов праводател, са били отречени със сила на пресъдено нещо. Изложил е, че няма как да се обоснове титулярство на правото на собственост в лицето на праводателя на ищеца за обект в сградата, щом ответниците са били признати за собственици на терена и на самата сграда (чл. 92 ЗС). Визирал е, че решаващо за извода за формирана сила на пресъдено нещо по спора и твърдяното право на собственост от всяка от насрещните страни е, че предмет на исковете и на двете влезли в сила решения е цялата сграда, въпреки описанието й като триетажна в решението на САС, а т. н. „четвърти частичен етаж и сутерен“, са съществувала и съществуваща част от сградата към момента на разглеждане на приключилите съдебни спорове. Съдът е посочил, че при липса на нововъзникнали обекти на правото на собственост след формиране на СПН, която има за предмет правото, предмет на решенията (както същото е индивидуализирано в решенията, а не в исковата молба), и при извод за обратното - тези, които ищецът въздига като самостоятелни обекти на правото на собственост, са част от съществувалата сграда - без решаващо значение е дали в тази сграда има запазен частично четвърти етаж (какъвто извод прави повторната СТЕ), при положение, че вътрешните преустройства в сградата вече са били извършени, когато силата на пресъдено нещо с източник съдебните решения по приключилите спорове е възникнала, а сутеренът категорично е бил изграден с построяването на сградата.

Във връзка с гореизложените съображения за липса на нов придобивен способ за собственост за обект в съществуващата сграда, съдът е изложил, че доводи в полза на тезата на ищеца за осъществяване на придобивен способ, различен като основание от този по отхвърления на праводателя му установителен иск за собственост, не могат да се черпят успешно от съдържанието на протокола за въвод, от строителни книжа от 2003 г. и от архитектурно заснемане от 2014 г., нито от констативния протокол на нотариуса, който не е имал право да удостоверява по време на въвода във владение фактите, описани в протокола. Приел е, че това нотариално удостоверяване е нищожно и не е породило правно действие, тъй като съгласно чл. 593 ГПК нотариусът съставя констативен протокол за явяване или неявяване на лица за извършване на действия пред него или за съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. Следователно констатацията му в случая излиза извън компетентността му и е нищожна по смисъла на чл. 576, във вр. с чл. 593, във вр. с чл. 569, т. 8 ГПК.

Въз основа на така изложеното, Софийски апелативен съд е направил извод, че е недопустимо, поради формираната сила на пресъдено нещо, пререшаване на разрешения спор, в случая спор за собственост, разрешен с влезли в сила решения, чиято сила на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемника на „А.“ АД – „БГ Томи“ ЕООД.

Предвид наведените доводи за правните последици от вписването на исковата молба, съдът е изложил, че вписването на исковите молби, с които се предявява установителен иск за собственост или ревандикационен иск, има само оповестително действие - да даде гласност на спора по отношение на трети лица, за разлика от вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД, както и за обявяване нищожност на договори, които имат за предмет прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, което има и защитно действие. Визирал е, че вписването или невписването на исковата молба по чл. 108 ЗС няма значение за обвързаността на правоприемника на страна от силата на пресъдено нещо, тъй като в случая важи принципът, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, т. е. след като правата на праводателя са били отречени с влязло в сила решение, той не може да прехвърли права каквито няма, а правоприемникът му е обвързан от силата на пресъдено нещо, с която тези права са отречени (чл. 298, ал. 2 ГПК). Дори и без вписване на исковата молба, прехвърлянето на имота, предмет на спора, на трето лице е непротивопоставимо на действителния собственик. Съдът е заключил, че при настъпило правоприемство след възникване на сила на пресъдено нещо правоприемникът е адресат на силата на пресъдено нещо, като по този начин нейната важимост продължава въпреки смяната на субектите на спорното право. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за нищожно, както и за неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „БГ Томи“ ЕООД се позовава, на първо място, на вероятна нищожност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. първо ГПК.

Твърди, че обжалваното решение не съдържа ясна и безпротиворечива дата на постановяването му, което е в противоречие с чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че в решението са посочени две дати на постановяването му – 22.07.2019 г. и 27.05.2019 г.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, като оспорва изводите на въззивния съд, че предметът на влезлите в сила решения по гр. д. № 1500/2001 г. на СГС и гр. д. № 3094/2009 г. на САС и на настоящото дело е един и същ. Твърди, че спорът по предходните производства не се отнася за цялата сграда, като в тази връзка визира диспозитивите им, в които е описана „триетажна сграда“, а не „цялата сграда“, и счита, че формираната сила на пресъдено нещо не се отнася до сутерена и четвъртия етаж.

Жалбоподателят се позовава и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, твърдейки, че съдът се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС:

1. Въззивният съд е приел, че „БГ Томи“ ЕООД е обвързано от приетото в мотивите на решения по приключили преди завеждане на исковата молба производства.

Жалбоподателят твърди, че така възприетото от САС е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Излага, че силата на пресъдено нещо се формира по предмета на решението, което трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право. Сочи, че мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо, а такава се формира само за спорното право, тоест до това, с което съдът е сезиран и върху което трябва да се произнесе с решението си. Задължителната сила на мотивите (фактическите констатации на съда, правните му изводи, становището му по преюдициалните въпроси), важи в полза и срещу подпомагащата и подпомаганата страна, между ответника по първоначалния иск и главно встъпилия в процеса, между другарите спрямо общите за тях факти, но не и спрямо трети за процеса лица.

2. Въззивният съд е приел, че за да зачете сила на пресъдено нещо по предходно гражданско дело по ревандикация, не е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между предмета и адресатите на силата на пресъдено нещо от една страна и от друга - тъждество на страните и предмета на иска по чл. 108 ЗС.

Жалбоподателят счита, че така приетото от САС влиза в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 630/14.12.2009 г. по гр. д. № 608/2009 г., на II г. о., решение № 33/24.03.2017 г. по т. д. № 53459/2015 г. на III г. о., съгласно която, за да се зачете сила на пресъдено нещо по предходно гражданско дело в спор по ревандикация, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между предмета и адресатите на силата на пресъдено нещо от една страна и от друга - тъждество на страните и предмета на иска по чл. 108 ЗС. Излага, че в случая липсва тъждество в предмета и страните по настоящото дело и предходните приключили съдебни производства.

От ответниците по касационната жалба е постъпил отговор, в който същите изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Намират касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въззивното решение, постановено по гр. д. № 4729/2018 г. на САС е валидно и допустимо. Същото не е нищожно, предвид посочването на две различни дати в титулната му част. Изписаната на първо място дата – 22.07.2019 г. е датата на обявяване на решението съгласно чл. 235, ал. 5, изр. второ ГПК, а датата 27.05.2019 г. е датата, на която е било завършено разглеждането на делото (чл. 235, ал. 1 ГПК), тъй като същата определя и съдебния състав, който постановява съдебния акт.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изводите на въззивния съд за това, че предмет на съдебните производства по гр. д. № 1500/2001 г. на СГС и по гр. д. № 3094/2009 г. на САС е правото на собственост на цялата сграда, в която са разположени сутеренът и четвъртия етаж, са законосъобразни, обосновани и логични. Същевременно не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че подходът при определяне предмета на делото следва да е формален до крайност и че идентичност на спорните имоти би била налице само при пълно съвпадение на описанието на последния в диспозитивите на съответните решения.

Въпреки че се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателят не е формулирал въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е конкретен в указаната с визираното по-горе тълкувателно решение степен - да е свързан с решаващите съображения на съда и предмета на делото, но без необходимата абстрактност от фактическите твърдения и теза на страната същият губи характеристиката си на правен и се свежда до оспорване на крайните изводи на съда по същество, както е и в случая. Освен това, под формата на въпроси (под № 1 и № 2) жалбоподателят е изложил собствени твърдения, които не отговарят на възприетото от съда в обжалваното решение. Последният, при постановяване на решението си, е съобразил изцяло разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 299 ГПК, съгласно смисъла им, вложен от законодателя. Съдебната практика по приложението на чл. 298 и чл. 299 ГПК също е непротиворечива относно това, че влязлото в сила решение е задължително за страните и техните универсални и частни правоприемници, придобили права след предявяване на иска, включително и след влизане в сила на постановеното решение. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава, освен ако не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество.

Ответниците по касационната жалба не са направили разноски пред ВКС, които да им бъдат присъдени.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,