Определение № 120 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 115/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Й. П. против определение № V-2184 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 2156/2010 г. от Окръжен съд – Бургас. Ответникът по частната касационна жалба не е взел становище. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, при условията на разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК. Окръжен съд – Бургас, е потвърдил определение на Районен съд – Айтос, с което е прекратено производството по делото. Въззивния съд е приел по предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, че по отношение на спорния имот е изтекъл преклузивния срок, предвиден в закона за предявяването на иска с това правно основание, поради което същия е процесуално недопустим. По отношение на втория обективно съединен иск, установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът е приел, че собствеността върху същия имот е възстановена в полза на ищеца, с позитивно решение на поземлената комисия, като административната процедура не е приключила, тъй като не е завършен фактическия състав по възстановяването – не е издадена скица на имота, върху който е възстановено правото на собственост, поради което е приел, че и този предявен иск е недопустим, поради липса на правен интерес. В изложението на касационните основания, приложено към частната касационна жалба, касторът не поставя правен въпрос, който според него да е разрешен при наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а твърди, че е нарушен материалния и процесуалния закон, което не е основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото неправилността на съдебния акт, не е сред основанията за допустимост на касационното обжалване, съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, а може да бъде основание за касационно обжалване едва след като са налице основания за неговото допускане до касационно обжалване, доколкото това касационно основание е посочено в разпоредбата на чл.281 от ГПК. Същото се отнася и за процесуалните нарушения, водещи до постановено неправилно съдебно решение, респ. определение. Твърди се, че „ не са малко решенията на ВКС по чл.10 от ЗСПЗЗ, когато се възстановяваха земеделски земи със свидетели и с декларация и посочване само три от границите на претендирания терен ” и че произнасянето на касационния съд ще е от значение за развитие на правото, защото има доказателства за собственост на първия имот, а за втория имот „ има решение, няма скица и протокол за въвод във владение, следователно няма завършено адм.производство ”. Не се сочи в каква насока изводите на въззивния съд за недопустимост на производството по двата отделни обективно съединени иска е обусловено от така поставените въпроси и в каква насока следва да се постанови определение от ВКС във връзка с предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По правния въпрос относно наличието както на правен интерес при установителни искове за собственост, така и относно действието на предвидените в закона преклузивни срокове е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна за съдилищата, като не се сочи в каква насока, според жалбоподателя, следва да се промени тя и какво налага това. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия