Определение № 10124 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Х., чрез адвокат Г. Василева, против определение № 637/13.05.2024 г., постановено по адм. дело № 193/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е оставена без разглеждане и е върната исковата му молба против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Търговище, а производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Търговище, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство определение АС - Търговище е оставил без разглеждане и е върнал искова молба на М. Д. Х., подадена против ОДМВР - Търговище, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, настъпили от незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка с рег. № 23-1292-000154/26.05.2023 г., издадена от В. Димитров на длъжност „ВПД Началник група към ОДМВР – Търговище“, като също така производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат административният съд приел, че предявения против ОДМВР - Търговище иск е процесуално недопустим, защото Заповед за налагане на принудителна административна мярка с рег. № 23-1292-000154/26.05.2023 г., издадена от В. Димитров на длъжност „ВПД Началник група към ОДМВР - Търговище“, от която се претендират вредите, не е обжалвана по съдебен ред. Посочено е още, че Х. не е направил нито оспорване на заповедта и с процесната искова молба, нито е поискал прогласяване на нейната нищожност. Също така, не е налице и оттегляне на заповедта от страна на органа, неин издател. Въз основа на горното, съдът приел, че не е налице предвидената в чл. 204, ал. 1 АПК процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт, като Заповед с рег. № 23-1292-000154/26.05.2023 г., от която се претендират вредите, съставлява стабилен административен акт. По горните съображения съдът оставил без разглеждане и върнал исковата молба на ищеца като недопустима, като също така прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че липсват процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, въведени в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно същата, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, какъвто е настоящия случай, той следва предварително да е отменен по съответния административен или съдебен ред. По делото безспорно е установено, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка с рег. № 23-1292-000154/26.05.2023 г., издадена от В. Димитров на длъжност „ВПД Началник група към ОДМВР – Търговище“, не е оспорена по съдебен ред. Горепосочената заповед е влязла в сила и представлява стабилен акт, поради което правилен се явява изводът на АС - Търговище за недопустимост на исковото производство, поради липсата на изискуемата по закон положителна процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК – отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за неправилност на определението, тъй като с исковата молба било направено оспорване на процесната заповед. Видно от материалите по делото на АС - Търговище, такова искане от страна на Х. не е направено до приключване на делото с процесното оспорено определение. С оглед гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АС - Търговище, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение