Определение № 728 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е частна жалба на Л. Г. С. срещу разпореждане на Плевенски окръжен съд № 1416 от 24.07.2012 г. по гр.д.№ 98/ 2012 г., с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател и на Р. К. С. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 189 от 04.05.2012 г. Връщането е постановено на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК, поради неизпълнение в срок на указанията за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и за приподписване на жалбата от адвокат. Жалбоподателят поддържа, че сам не е бил в състояние да изпълни дадените указания, а в дадения от съда срок не е бил в състояние да осъществи контакт с назначеният му служебен защитник. Поради това моли актът, с който касационната жалба му е върната, да бъде отменен. Ответните по частната жалба страни – М. Л. С. и Р. К. С. - не вземат становище. Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Препис от въззивното решение № 189 от 04.05.2012 г. е връчен лично на Л. С. на 17.05.2012 г. На 13.06.2012 г. той и Р. К. С. подават касационна жалба срещу решението, която не е приподписана от адвокат и към която не са били приложени изложение на основанията за допускане на обжалването по чл.280 ал.1 от ГПК, документ за внесена такса, препис за ответната страна. С разпореждане от 14.06.2012 г. на жалбоподателите са дадени изрични указания да отстранят констатираните нередовности на жалбата. Указанията са съобщени лично на двамата на 14.07.2012 г., но нередовностите не са отстранени в законния срок. В този срок по делото е постъпил единствено препис от жалбата, без да е приложено изложение и тя да е приподписана от адвокат. Съдът е счел указанията за неизпълнени и е върнал жалбата. Разпореждането, с което това е сторено, е законосъобразно. Касаторът не оспорва констатацията на въззивния съд, че не е отстранил нередовностите на касационната жалба в срок. Единственото основание, което той навежда за отмяна на разпореждането, е невъзможността да осъществи контакт с процесуалния си представител в този срок. Това обаче е било основание да се поиска продължаване на срока за изпълнение на указанията, а по делото няма данни съдът да е бил сезиран с такава претенция, нито пък самият касатор излага доводи в тази насока. При това положение не са налице предпоставки за отмяна на акта, с който касационната жалба е върната, поради което Върховният касационен съд