Определение № 87 от 21.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2564/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. С. К. - Кмет на [община] чрез юрисконсулт В. С. срещу решение № 1699/05.08.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 2438/2015 г. Жалбата касае решението на САС относно основателността на предявения от [фирма] срещу [община] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 57545.73 лв. и на иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 4717.51 лв. със съответните лихви и разноски. Касатърът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 и т.З ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взима становище по същата. Настоящият състав на ВКС констатира, че решението на САС № 1699/05.08.2016 г. е постановено по въззивна жалба на [община] срещу решение на Благоевградски окръжен съд /Б./ № 1271/21.03.2015 г. /постановено при повторно разглеждане/, в частта му уважаваща иск на [фирма] срещу [община] по чл.59 ЗЗД за сумата 83963.88 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 6859.38 лв. в едно със законна лихва и разноски. В мотивите си, обсъждайки решението на Б. в обжалваната му уважителна част, САС е приел по предявения иск по чл.59 ЗЗД, че стойността на изпълнените извън предмета работи възлиза общо на 57545.73 лв. и в този размер искът по чл.59 ал.1 ЗЗД е основателен. По отношение на дължимата мораторна лихва в мотивите е прието, че с оглед доказателствата за връчена покана за доброволно плащане и изтичане на дадения в нея срок дължимата мораторна лихва е в размер на 4717.51 лв., в какъвто размер този иск е основателен. По така изложените съображения за частична основателност и частична неоснователност на предявените искове по чл.59 и чл.8б ЗЗД в мотивите си /стр.15/ САС е посочил, че обжалваното решение на Б. в частта му, в която искът по чл.59 ЗЗД е уважен над сумата от 57545.73 лв. до 83963.88 лв., както и в частта, в която искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е уважен за разликата над 4717.51 лв. до 6859.38 лв. следва да бъде отменено, като исковете за отменените размери се отхвърлят. В диспозитива на решението на САС е постановена отмяна на решението на Б. в частта, в която е уважен искът по чл.59 ЗЗД за сумата над 57545.73 лв. до 83963.88 лв. и в частта, в която е уважен искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата над 4717.51 лв. до 6859.38 лв. със съответните разноски и вместо това е постановено отхвърляне на така предявените искове за размерите в отменената им част, като са коригирани и разноските. Така постановеният диспозитив съответства на изразената от САС воля в мотивите за частична неоснователност на предявените искове, но липсва изразена такава за приетата частична основателност на исковете - за 57545.73 лв. за главницата и за 4717.51 за мораторната лихва, респ. основателност и неоснователност на въззивната жалба на [община] срещу решението на Б., неговото частично потвърждаване и отмяна в съответните части /чл.271 ал.1 изрЛ-во ГГЖ/. При така изразената от САС воля в мотивите и в диспозитива на решението, относно основателността и неоснователността на предявените искове е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК. Делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за поправката й по реда на чл.247 ал.2-4 ГПК, при което се приведе в съответствие изразената от съда воля в мотивите и тази в диспозитива на постановеното решение. След произнасянето от САС, делото следва да се върне на настоящата инстанция за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по подадената касационна жалба на А. С. К. - Кмет на [община]. Мотивиран от горното В КС, ТК, първо отделение: