Определение № 355 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 353/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. М. Н. от[населено място], общ.Г.Т., и И. М. М. от[населено място] против определение № 273/19.04.2010 год. по ч.гр.дело № 296/2010 год. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 27.01.2010 год. по гр.дело № 150/2008 год. на Районен съд Г.Т. и въззивната жалба, постъпила на 04.01.2010 год. с вх.№ 9, е върната на жалбоподателите. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирани в чл.280, ал.1 ГПК, без да конкретизират предпоставките на нито една от хипотезите на процесуалната разпоредба. Касационният съд счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения: за да остави в сила разпореждането на районния съд за връщане на въззивната жалба, с вх.№ 9 от 04.01.2010 год., поради нейната нередовност, въззивният съд е констатирал, че въпреки изпратеното съобщение за отстраняването на недостатъците й, последните не са отстранени. В настоящето производство се поддържат доводи за допускане на касационното обжалване, които се изразяват в произнасяне на въззивния съд „в противоречие[населено място] кодекс”. П. доводи могат да бъдат разгледани по същество едва след като са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съгласно чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК, каквито не се сочат от касаторите. Ц. на съдебна практика на ВАС и на ВС, без посочване на процесуалния въпрос, разгледан от въззивния съд и формирал волята му при постановяване на съдебния акт не е достатъчно, за да мотивира касационния съд да приеме съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване, които са изчерпателно посочени в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Непосочването на процесуалния въпрос, който е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а обсъждането на нейната незаконосъобразност само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.