Определение № 60431 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3366/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 12837/20.07.2021 г., подадена от Столична община, чрез адвокат Т. Н., срещу определение № 1625 от 21.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 939/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 890 от 30.03.2021 г., постановено по същото дело, с което е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявими от Столична община срещу „Статус-Н“ ООД, и е обезсилена издадената на 30.03.2021 г. обезпечителна заповед. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по жалбата – „Статус-Н“ ООД, в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. А., взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че молителят Столична община е депозирал на 25.02.2021 г. пред СГС едновременно молба по реда на чл. 390 ГПК за обезпечаване на бъдещ иск срещу „Статус-Н“ ООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 1 177 821,15 лв. с вкл. ДДС, представляваща авансово платена и неусвоена сума във връзка с изпълнение на прекратен договор за обществена поръчка, както и самата искова молба с вх. № 284628/25.02.2021 г., предявена срещу „Статус-Н“ ООД, в която също е обективирано искане за допускане на обезпечение. По исковата молба е образувано т. д. № 359/2021 г. на СГС, VІ-19 с-в., по което с определение от 15.03.2021 г. е допуснато частично обезпечение на иска до сумата от 353 346,46 лв. От друга страна, с определение от 30.03.2021 г. по ч. гр. д. № 939/2021 г. на САС, ГО, 14 с-в, е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявими от Столична община срещу „Статус-Н“ ООД. Според апелативния съд искането за обезпечаване, съдържащо се в исковата молба, дублира молбата, подадена по реда на чл. 390 ГПК, с единствената разлика, че е предявено по реда на чл. 389 ГПК. Втората инстанция е приела, че са допуснати две идентични обезпечения, но на различно основание. Поради това производството по допускане на обезпечение по бъдещ иск е лишено от правен интерес, доколкото бъдещият иск вече е бил предявен към датата на произнасяне от апелативния съд, а повторно допуснатото обезпечение на бъдещ иск с предмет същото вземане, със същия размер, чрез същите обезпечителни мерки, е недопустимо. Независимо от това е посочено и че молителят не е изпълнил задължението си да представи доказателства за депозиране на искова молба в посочения в чл. 390, ал. 3 ГПК срок. Атакуваното определение е правилно по резултат и следва да бъде потвърдено. Общите предпоставки за допускане на обезпечение на иск са: искът да е процесуално допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Член 390, ал. 1 ГПК дава възможност за обезпечение на бъдещ иск с цел избягване на пречки за осъществяване на правата на молителя по очакваното от него съдебно решение по бъдещия спор. Особеност в случая е, че искът следва да се предяви в определен от съда срок, който съгласно чл. 390, ал. 3 ГПК не може да бъде по-дълъг от един месец. Това законодателно разрешение цели да бъде съобразено както ограничаването на правната сфера на ответника по бъдещия иск чрез наложената обезпечителна мярка, така и необходимото време за подготовката на бъдещия иск. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 03.02.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГТК, срокът по чл. 390, ал.3 ГПК е императивно определен до един месец и е недопустимо надвишаването му. В случая на 25.02.2021 г. от молителя Столична община е постъпила молба с вх. № 284625 на СГС за обезпечаване на бъдещи осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Статус-Н“ ООД за заплащане на сумата от 1 177 821,15 лв. с ДДС, представляваща авансово платена и неусвоена сума във връзка с изпълнение на прекратен договор за обществена поръчка, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на бъдещия иск до окончателното плащане. По молбата е постановено определение от 25.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2588/2021 г. на СГС, ІV-Д с-в, с което обезпечението е отказано, а впоследствие с определение от 30.03.2021 г., постановено по в.ч. гр. д. № 939/2021 г. на САС, е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове. На 25.02.2021 г. в деловодството на СГС е постъпила и искова молба с вх. № 284628 от Столична община срещу „Статус-Н“ ООД за същото вземане на същото основание, като е поискано и обезпечение на предявения иск. По иска е образувано т. д. № 359/2021 г. на СГС, VІ-19 с-в. С определение от 15.03.2021 г. по делото е допуснато частично обезпечение на този иск до сумата от 353 346,46 лв., като актът е потвърден с определение № 1095/20.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1150/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. При така установената фактическа обстановка става ясно, че към датата 30.03.2021 г., когато САС е допуснал обезпечение на бъдещия иск, искът, заедно с молба за обезпечението му по реда на чл. 389 ГПК, вече е бил предявен пред СГС. Следователно компетентен да разгледа молбата е бил именно СГС, пред който делото е било висящо и който е допуснал обезпечение на предявения иск. След предявяване на иска, чието обезпечение се иска, компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение е съдът, пред който е висящ правния спор. Поради това, като е отменил определението си, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, съдът е постановил правилен по резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,