Определение № 268 от 07.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 68/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Варна, чрез адв. Г. против решение № 260570 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 1335/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът О. К. П. не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал. 1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горепосоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 961/25.02.2020 г. по гр. д. № 15570/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от О. К. П. против „Енерго - Про Продажби” АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата 6 649. 60 лв., представляваща стойността на начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], ул. „Д-р А. Ж.“, [жилищен адрес].

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че ищецът е потребител на ел. енергия и страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. Посочил е, че на 17.10.2018 г. дружеството е извършило техническа проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищеца, за което е съставен констативен протокол. Отразено е, че електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза от Български институт по метрология. Съставът е посочил, че за така извършената метрологична експертиза на средство за измерване е изготвен констативен протокол от 10.09.2019 г., според резултатите от който е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда електроразпределителното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че въпросният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2014 г. и има такава годност от 6 години, както и че е налице натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър 1.8.3, софтуерно препрограмиран на средството за търговско измерване (СТИ), при което отчетените количества са преминали през измервателната му схема. При тези фактически данни инстанцията по същество е извършил преглед и анализ на нормативната уредба, разписваща правилата за осъществяването на корекционна процедура спрямо клиента на ползваната електроенергия и направила извод, че към датата на процесната проверка - 17.10.2018 г. липсва нормативна база на процедурата по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране. Въззивният съд е обсъдил разпоредбата на чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) в редакцията й към датата на горната проверка. Посочил е, че там е предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Съобразил е, че разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с решение № 13691 от 08.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. (обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г.) са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ – в частност чл. 48 - чл. 51, регламентиращи корекционните процедури. Така е отречено правото на ответното дружество да начисли исковата сума като резултат от извършената едностранна корекция в количеството доставена ел. енергия до обекта на абоната и като последица от това е уважен предявеният иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се повдигат следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички доказателства?“;

2. „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?;

3. „При установено софтуерно въздействие върху средство за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“.

Въпросите се поставят за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че са обуславящи изхода на делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о. - относно първия въпрос; с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, и двете по описа на III г. о. – по втория и с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о. – относно третия въпрос. Касаторът сочи също, че по материалноправния въпрос (без да го уточнява, доколкото такъв характер имат второто и третото от питанията) е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че разглеждането му от касационния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатия процесуален въпрос. Той осъществява общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като е обусловил процесуалните действия на въззивния съд по разглеждане на материалноправния спор, предмет на делото. Значимостта на питането за изхода по делото е с оглед непроизнасянето на въззивния съд по доводите на въззивника, че дори чл. 50 ПИКЕЕ да е неприложим, исковата сума се явява дължима на общо основание (чл. 183 ЗЗД) и преизчисляването от оператора на съответната мрежа на сметките за потребена ел. енергия за минал период е законосъобразно, доколкото се касае за действително доставена на купувача електрическа енергия, която погрешно е отчетена и заплатена в по - малък размер, поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид поддържаното от жалбоподателя отклонение с практиката на ВКС, която сочи и прилага. Проверката за съответствие на разрешението в обжалваното решение с тази практика изисква и налага допускане на касационен контрол. Едва след отговора на този въпрос ще може се съобрази и дали е възможно да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 вкл. ПИКЕЕ при отменените останали текстове от тези правила с решението по адм. д № 2385/2016 г. на ВАС, както и при установено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, купувачът на електрическа енергия дължи ли плащане на реално потребената енергия за минал период по реда на чл. 183 ЗЗД, каквито са останалите две питания.

Липсват предпоставки за достъп до касация на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място, всяко едно от допълнителните основания е самостоятелен фактически състав, поради което е недопустимо едно и също общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) да се въвежда кумулативно спрямо тях. На второ място, отсъства мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в двете хипотези на разпоредбата, което да е съобразено с изискванията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Освен това, позоваването от страната на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същия въпрос – било то вторият или третият от въпросите (вкл. като сочи и прилага практика на ВКС, изразена в решения по чл. 290 ГПК), изключва възможността за разглеждането му при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В обобщение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с посочената по - горе от касатора практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.