Определение № 388 от 30.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 1013/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. за приватизация и следприватизационен контрол против решение № 157/22.07.2010 г. по в.т.д. № 52/2010 г. на ВТАС, с което се потвърждава решение № 100/18.12.2009 г. по т.д. № 73/2009 г. на Русенски ОС, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу двамата ответници И. И. и Д. Д. от Р. иск по чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на приватизационния договор, както и акцесорните искове по чл.88,ал.1,изр.1 и 2, чл.55 и чл.86 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че материалноправния въпрос: Дали забраната за разпореждане с обособена част, предмет на приватизационен договор по чл.35 ЗППДОП-отм., е съществен елемент от същия и дали следва да се прилага чл.87,ал.4 ЗЗД ? е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е констатирано, че в процесния договор от 22.08.97 г. купувачката - І ответница се е задължила да не продава обекта-предмет на договора в 5 г. срок от изплащането. Прието е за безспорно е, че има неизпълнение на това задължение. Обаче: 1.Задължение е несъществен елемент от договора., 2.Неизпълнението обхваща само срок от 9 м., 3.Разпореждането е само със 16.56% от имота., 4.Кредиторът не сочи какъв негов интерес е нарушен. Затова се прилага чл.87,ал.4 ЗЗД. С първото представено Р от 4.04.2008 г. по в.т.д. № 66/2008 г. на Варненски АС искът по чл.87,ал.3 ЗЗД е уважен и в тази част не е допуснато касационно обжалване с опр. № 142/25.11.2008 г. по т.д. № 589/2008 г. на І т.о. с което е прието, че в случая не може да се говори за незначителност с оглед спецификата на приватизационната продажба. С второто представено Р № 162/4.07.2008 г. по д. № 1175/2007 г. на Пловдивски АС искът по чл.87,ал.3 ЗЗД е отхвърлен, защото неизпълнение за срок от 2 м. е несъществено, и не е допуснато касационно обжалване с опр. № 271/30.04.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на І т.о., което е мотивирано със съдебна практика по договори за строителство. По изложените съображения, по посоченият материалноправен въпрос е налице твърдяното противоречиво решаване от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и съобразно т.3 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Водим от горното, ВКС-І т.о.