Определение № 11101 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8741/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“, град София, чрез юрк. М.Петрова за изменение на решение № 8305/04.07.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 8741/2023 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.1 ГПК. В молбата е описан подробно хода на делото пред двете съдебни инстанции и се твърди, че неправилно разноските са възложени в тежест на Националната агенция за приходите на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Молителят счита, че доказателствата, получени от обмена на информация по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 г. не са събрани в хода на съдебното производство поради допуснато нарушение от съда на служебното начало в процеса, установено в чл. 9, ал. 3 АПК. Претендира присъждане на разноските на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът – „Крикс Трейдинг“ ЕООД не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен от страната списък на разноските по чл. 80, ал.1 ГПК (т. 9 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г.). Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения: С решение № 3398/20.03.2024 г. по адм. дело № 8741/2023 г. Върховният административен съд, първо отделение е отменил решение № 4022/19.06.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10513/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на „Крикс Трейдинг“ ЕООД, град София против ревизионен акт № Р-22002218005728-091-001/22.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София за установени задължения по ЗДДС в общ размер на 285 694 лева (главница и лихви), от които начислен ДДС в размер на 226 205.77 лева по непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на обща стойност 1 131 028.81 лева с получател ILIYAS TRADE & CO, Гърция за данъчни периоди м.01 – 04.2017 г., м. 06, 07 и м.09.2017 г. и лихви от 59 488.23 лева, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съгласно чл. 227, ал. 2 АПК делото е насрочено в открито съдебно заседание за събиране на доказателства. На основание чл. 152, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София е задължен при новото разглеждане на делото да представи всички отговори от данъчни органи на други държави – членки, получени по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 за превозвачите Fanty - G&T AG, Transport Ziegler Strasbourgh, Eurotrucks SK S.R.O. и NV Transports Dandoy SA, за получателя по доставките - ILIYAS TRADE & CO, Гърция и за последващите получатели DIGESTA TRAIDING Ltd, Кипър и ROBERT WUCZYNSKI, Полша, констатациите, от които са подробно описани в ревизионния доклад и въз основа на които е издаден ревизионният акт. С решение № 8305/04.07.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 8741/2023 г., чието изменение в частта за разноските се иска, жалбата на „Крикс Трейдинг“ ЕООД против цитирания ревизионен акт е отхвърлена като неоснователна, но съдебните разноски са възложени в тежест на Национална агенция за приходите на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. В решението е прието, че независимо от изхода на спора, поради представянето на доказателства от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София за първи път пред съда, в производството по чл. 227, ал. 2 АПК, след повторна отмяна на първоинстанционното решение, които доказателства е следвало да бъдат част от административната преписка по издаване на оспорения акт, съдебните разноски следва да се възложат на приходната администрация изцяло, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Тази норма предвижда, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. В конкретния случай ревизионният акт е обоснован с факти, установени при проверки на дружествата – превозвачи, извършени по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. По аргумент от чл. 4 § 1 от регламента, обменът на информация с данъчните администрации на другите държави - членки в ЕС, е изцяло в правомощията на органите по приходите. Поради това доказателствата, събрани по реда на този регламент следва да са част от административната преписка по издаване на ревизионния акт и на основание чл. 150, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София като страна по делото следва да ги представи пред съда. В случая доказателствата са представени едва в производството по чл. 227, ал. 2 АПК, след като съдът е задължил страната на основание чл. 152, ал. 4 АПК. Нарушението на служебното начало в процеса по чл. 9, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, е послужило като основание за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Неокомплектоването на административната преписка в цялост, в нарушение на чл. 150, ал. 1 ДОПК и чл. 152, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е причината за проведеното пред Върховния административен съд производство по чл. 227, ал. 2 АПК. С представените за първи път в това производство отговори на данъчните органи на Германия, Франция, Словакия и Белгия, получени по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 за превозвачите Fanty - G&T AG, Transport Ziegler Strasbourgh, Eurotrucks, SK S.R.O. и NV Transports Dandoy SA е установено неизпълнението на условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за прилагане на нулева данъчна ставка по чл. 53, ал.1 ЗДДС, послужило като фактическо основание за издаване на оспорения ревизионен акт. След като пред съда се представят доказателства, които е следвало да бъдат част от административната преписка, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, съдебните разноски следва да бъдат понесени от представилата ги страна, независимо от изхода на спора. С оглед на изложеното, не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските и определянето им съгласно чл. 161, ал.1 ДОПК, поради което молбата на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр. София следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,