Определение № 822 от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 650/2023 г.

Производството е образувано по жалба, адресирана до АС – Велико Търново, подадена от Г. Вълев, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място] против отказ на главния директор на ГДИН за предоставяне на информация по реда на чл. 76 ал.1 от ЗИНЗС вр. чл. 4 ЗДОИ. С Определение № 56 от 09.02.2022 г., постановено по адм. дело № 15/2022 г. и на осн. чл. 135 АПК производството пред този съд е било прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на АС – Плевен. Пред Административен съд Плевен е образувано адм. дело № 130/2022 г. Съдиите от този съд са се отвели от разглеждане на спора по причина, че жалбоподателят е завел искови производства срещу Административен съд Плевен, по които са образувани дела в РС – Плевен. С оглед осигуряване на безпристрастното разглеждане на делото и на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл.144 АПК председателят на съда, с Определение № 362 от 23.02.2022 г. и на осн. чл. 133, ал. 6 АПК, е изпратил делото на Върховния административен съд за определянето на друг равен по степен административен съд, който да го разгледа. С Определение № 2489 от 16.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2137/2022 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е постановил спорът да бъде разгледан от АС – Ловеч. И съдиите от АС – Ловеч са се отвели от разглеждане на спора, тъй като срещу АС – Ловеч Вълев е завел искови производства. Затова с Определение № 291 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело № 111/2022 г. производството е прекратено и на осн. чл. 133, ал. 6 АПК делото отново е изпратено на ВАС за определяне на друг, равен по степен съд, който да се произнесе по жалбата. С Определение № 3760 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело № 3282/2022 г. ВАС, тричленен състав на пето отделение е определил АС – Враца като компетентен да разгледа делото. Пред АС – Враца е образувано адм. дело № 242/2022 г., като с Разпореждане от 08.07.2022 г. на съдията докладчик жалбата е оставена без движение, като на посочения в нея ответник са дадени указания да представи административната преписка. След получаването й, с Определение № 470 от 26.08.2022 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. Вълев, като процесуално недопустима, прекратил е производството по делото и е осъдил жалбоподателя да заплати 10 лв. държавна такса за завеждане на делото. За да постанови този резултат се е позовал на разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, съгласно който лишените от свобода могат да искат информация, за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата. В конкретния случай Вълев е поискал предоставяне на копие от заповед за конвоирането му, т.е. не се касае за въпрос, свързан с изпълнението на присъдата му, от една страна. От друга е приел, че оспорването е просрочено, доколкото писмото, обективиращо отказ на главния директор на ГДИН – рег. № 12485 от 06.12.2021 г., е получено от жалбоподателя на 08.12.2021 г., а жалбата до АС – В. Търново е заведена в деловодната система на съда на 04.01.2022 г., т.е. след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за оспорването й. Съобщението за изготвеното от съда определение е връчено на Г. Вълев на 31.08.2022 г., съгласно отбелязването на л.21 от адм. дело № 242/2022 г. по описа на АС – Враца. С частна жалба вх. № 2846 от 09.09.2022 г. е обжалвал съдебния акт с искане да бъде отменен, като в молбата е инкорпорирал искане за освобождаване от задължението да внесе изискуемата се държавна такса и е поискал да му бъде осигурена безплатна правна помощ. Приложил е саморъчно подписана декларация за семейно и имотно състояние. С Определение № 8 от 05.01.2023 г. постановено по адм. дело № 784/2022 г. тричленен състав на АС – Враца е отстранил от разглеждане на спора съдиите от състава и поради това, че съдът обективно не е в състояние да формира друг тричленен касационен състав, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл.144 и чл. 133, ал. 6 АПК, е изпратил делото на Върховния административен съд за определянето на друг равен по степен административен съд, който да го разгледа. Въз основа на тази фактическа установеност Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, намери следното: Отводите на съдиите по настоящото производство от посочените по-горе съдилища не подлежат на контрол в производството по чл. 133, ал. 6 АПК. Съгласно текста когато компетентният съд не може да разгледа административно дело, то се изпраща от ВАС в равен по степен съседен административен съд. В случая това е Административен съд – Ловеч, т.к. ищецът търпи наказанието си в Затвора [населено място] към момента, предвид на което именно на този съд следва да бъде изпратено делото за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 133, ал. 6 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,