Определение № 761 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 686/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. срещу определение № 1397 от 05.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 996 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Д. против определение от 20.01.2012 г., постановено по гр. д.№ 42 по описа за 2012 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса.Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт, поради което моли да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат т.1 на ал.1 на чл.280 от ГПК-противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2011 г., както и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателя, приема следното: Касаторът обжалва определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционен съд и съгласно ал.3 на чл.274 от ГПК касационното обжалване може да бъде допуснато само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая обаче както в касационната жалба, така и в молбата-уточнение касаторът не е формулирал кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретния спор за освобождаване от държавна такса, по който съдът в обжалваното определение се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът се е позовал в молбата-уточнение на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2011 г., вероятно имайки предвид т.5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., в която е прието, че определението за отказ от освобождаване от държавна такса е преграждащо и подлежи на касационен контрол. Това разрешение е дадено при действието на ГПК/отм./ и се прилага при сега действащите процесуални правни норми, но само когато касационната жалба отговаря на предпоставките за допускане, посочени в чл.280, ал.1 от ГПК. В случая касаторът не е формулирал необходимите въпроси и жалбата му не отговаря на критериите за селекция по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което тази жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение