Определение № 617 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2485/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ - [населено място], срещу определение № 686 от 18.10.2022 г., постановено по ч. т. д. № 593/2022 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ срещу определение № 260485 от 08.09.2022 г. по т. д. № 443/2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което е одобрена частична сметка № 3 за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността от осребрено имущество на длъжника „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./, представена с молба вх. № 264855/10.08.2022 г. и обявена в ТР на АВ на 15.08.2022 г., за разпределение, извършено в полза на кредитори с вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е „неправомерно“ поради наличие на висящо във Върховния касационен съд производство по гр. д. № 3098/2022 г., „касаещо правомерността на решение № 183/15.11.2013 г. по т. д. № 586/2011 г. на Шуменски окръжен съд относно откриването на процедура по несъстоятелност на „Топлофикация Шумен“ ЕАД“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок от надлежна страна срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да остави без уважение частната жалба на „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ срещу постановеното от Окръжен съд - Варна определение за одобряване на трета по ред частична сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на „Топлофикация Шумен“ ЕАД, Апелативен съд - Варна е приел, че с одобрената сметка за разпределение сумата 387 337.92 лв. правилно е предвидена за удовлетворяване на вземанията на кредитори с поредност по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, поради което няма основание за отмяна на обжалваното с частната жалба определение на съда по несъстоятелност. Въззивният съд е преценил като неоснователно единственото съдържащо се в частната жалба оплакване на длъжника - че липсват предпоставки за извършване на разпределение на събрани в масата на несъстоятелността парични суми, тъй като решението за откриване на производство по несъстоятелност е обжалвано и не е влязло в сила. Като се е позовал на разпоредбата на чл.634 ТЗ, съгласно която решението по чл.630 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение, съдът се е произнесъл, че за съда по несъстоятелност при постановяване на определението по чл.629, ал.1 ТЗ е без значение дали това решение е обжалвано, респ. влязло в сила. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на предвидените в т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, като в стадия за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд може само да уточни и прецизира въпроса, но няма правомощия да го извежда и формулира служебно от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Независимо от предпоставките по ал.1 на чл.280 ГПК касационно обжалване се допуска и при наличие на основанията по чл.280, ал.2 ГПК - при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение/определение, както и при неговата очевидна неправилност. За вероятна нищожност и недопустимост Върховният касационен съд следи служебно, а очевидната неправилност следва да бъде въведена и обоснована от касатора. От данните по делото не може да се направи предположение за нищожност и за недопустимост на обжалваното с частната касационна жалба определение /включително като се има предвид ясната и недвусмислена разпоредба на 634 ТЗ, уреждаща незабавното действие на решението по чл.630 ТЗ/, а очевидна неправилност не се поддържа от частния жалбоподател. Поради това няма основание определението да се допуска до касационен контрол в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател не е посочил конкретен правен въпрос с обуславящо изхода на спора значение /чл.280, ал.1 ГПК/ и не е обосновал нито една от допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. При отсъствие на посочен правен въпрос и на обосновано приложно поле на касационния контрол постановеното от въззивния съд определение не може да се допусне до касационно обжалване и на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. т. д. № 593/2022 г. на Апелативен съд - Варна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,