Определение № 1269 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на С.-п. и. „С. К. О.”, [населено място], [община] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 410 от 13.08.2012 г. по гр.д.№ 534/ 2012 г. С него е частично е отменено и частично е потвърдено решение на Мездренски районен съд по гр.д.№ 266/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от К. И. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 17208-870/ 13.01.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 200 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпроса (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните и може ли да постанови решение в противоречие със събраните доказателства. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че въззивният съд го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Поради това моли касационното обжалване да бъде допуснато. Ответната страна К. И. оспорва жалбата като поддържа, че при постановяване на решението съдът по същество се е съобразил изцяло с установената от ВКС практика. Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е работила на длъжността „старши възпитател” въз основа на безсрочен трудов договор. На 13.01.2012 г. работодателят й връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, но към тази дата щатът не е бил съкратен. Ново щатно разписание директорът е утвърдил едва на 16.01.2012 г., т.е. съкращаването на щата е извършено след уволнението. Освен това съдът е установил от приложените щатни разписания, че при работодателя същата и сходна на съкратената длъжност са заемали повече лица, при което е счел, че задължително е следвало уволнението да се предхожда от подбор. Обсъдени са, но са отхвърлени доводите на жалбоподателя, че подборът е бил извършен с конклудентни действия и че от доказателствата по делото се установило, че ищцата е с най-ниска образователна степен. Прието е, че подборът трябва да бъде извършен преди уволнението, а не в съдебното производство по оспорването му. При тези изводи на въззивния съд единственият формулиран от жалбоподателката правен въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е посочил, че не е длъжен да обсъди всички доводи и доказателства по делото, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това си задължение. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения както по доказателствата, така и по доводите на страните. Правилността на тези съображения в производството по допускане на обжалването не може да се проверява. В това производство се контролират само разрешенията на конкретни правни въпроси от въззивния съд, доколкото такива са посочени от касатора и доколкото по някое от тях са налице предпоставките по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. В случая тези предпоставки не са налице, поради което Върховният касационен съд