Определение № 1665 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Байер Акциенгезелшафт (Байер АГ), дружество, надлежно учредено и съществуващо съгласно законодателството на Германия, вписано в търговски регистър на Германия под номер HRB 48248, със седалище и адрес на управление Кайзер Вилхелм Алее, Леверкузен, представлявано от „Байер България“ ЕООД, чрез Л. Паунова, управител, упълномощено по силата на нотариално-заверено пълномощно, чрез Т. Лесева, юрисконсулт, преупълномощена по силата на пълномощно от 26.04.2024 г. против определение № 12256/13.11.2024 г. по адм. дело № 10249/2024 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Шесто отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност. Претендира се решаване на спора по същество, включително и като бъде отменено Решение НСР-34229/04.04.2024 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП). Ответникът по частната жалба - Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че на съдебен контрол пред петчленен състав на Върховния административен съд подлежи единствено атакуваното определение в прекратителната му част, докато в частта му, с която тричленният състав на Върховния административен съд се е произнесъл по съществото на оспорването по чл. 229, ал.1, т.1 АПК определението е окончателно. Ответникът, Зентива к.с., с адрес в Република Чехия, гр. Прага, чрез адвокат Я. Георгиева изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Отбелязва, че определение № 12256/13.11.2024 г. по адм. дело № 10249/2024 г. на Върховния административен съд съдържа два диспозитива във връзка с два оспорени акта на първоинстанционния съд – единият прекратителен, а другият за оставяне в сила, като съдебен контрол пред петчленен състав на ВАС е допустим само по прекратителния диспозитив. Неоснователно частният жалбоподател е развил съображения по съществото на спора, тъй като предметните предели на развилото се производство са във връзка с допустимостта на съдебния процес. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе по частната жалба прие за установено следното: С определение № 12256/13.11.2024 г. по адм. дело № 10249/2024 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е оставил без разглеждане частна жалба на Байер Акциенгезелшафт, дружество, надлежно учредено и съществуващо съгласно законодателството на Германия, вписано в търговски регистър на Германия под номер HRB 48248, със седалище и адрес на управление Кайзер Вилхелм Алее, Леверкузен, представлявано от „Байер България“ ЕООД, против определение № 6974/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4402/2024 г. по описа на Административен съд – София град и е прекратил производството по адм. дело № 10249/2024 г. по описа на Върховния административен съд в тази част. Оставил е в сила определение № 10330/30.06.2024 г. по адм. дело № 4402/2024 г. на Административен съд София – град. Указал е на страните, че единствено определението в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата му част е окончателно. Указанията на тричленния състав на Върховния административен съд са точни, и като не се е съобразил с тях частният жалбоподател е подал частично недопустима и частично неоснователна частна жалба. Касае се за предмет на спора – „процес относно процеса“, в който съдебните инстанции разглеждат единствено въпросите, свързани с процесуалните предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване (достъп до съд). Всякакви тези и доводи за решаване въпросите за законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт са ирелевантни и неотносими. Атакуваното определение съдържа два диспозитива, които обуславят различни правни последици за подадената срещу тях частна жалба. В частта му, с която е оставено в сила определение № 10330/30.06.2024 г. по адм. дело № 4402/2024 г. на Административен съд София – град определението на тричленният състав на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на съдебен контрол пред петчленен състав на Върховния административен съд. Двуинстанционният съдебен контрол е изчерпан и не е налице функционална подсъдност и съдопроизводствен ред за оспорване, което прави частната жалба в тази й част процесуално недопустима. С определение № 12256/13.11.2024 г. по адм. дело № 10249/2024 г. Върховният административен съд е оставил без разглеждане частна жалба на Байер Акциенгезелшафт, дружество, надлежно учредено и съществуващо съгласно законодателството на Германия, вписано в търговски регистър на Германия под номер HRB 48248, със седалище и адрес на управление Кайзер Вилхелм Алее, Леверкузен, представлявано от „Байер България“ ЕООД, против определение № 6974/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4402/2024 г. по описа на Административен съд – София град и е прекратил производството по адм. дело № 10249/2024 г. по описа на Върховния административен съд в тази част. С атакуваното определение, административният съд е спрял на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.144 АПК производството по адм. дело № 4402/2024 г. по описа на Административен съд София – град до приключване с окончателен акт на адм. дело № 3876/2024 г. по описа на същия съд. С определение № 9293 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 4402/2024 г. Административен съд София – град е възобновил на основание чл.230, ал.1 ГПК, вр. с чл.144 АПК производството и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради отпадане предпоставките за спиране. При тези обстоятелства, тричленният състав на Шесто отделение на Върховния административен съд правилно е съобразил, че за частния жалбоподател не е налице правен интерес от атакуване на определението за спиране, доколкото с последващ съдебен акт производството по делото е възобновено и последиците на спирането са отпаднали. Правният интерес съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, за която съдът следи служебно. Подадената частна жалба при отпаднал правен интерес е недопустима и законосъобразно е била оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази му част. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия