Решение № 66 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г.

Обжалвано е въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено под № 636 на 20.12.2008 год. по в.гр.дело № 631/2008 год., с което е отменено решение № 49 от 20.06.2008 год. по гр.дело № 2500/2007 год. на Плевенския районен съд, 5-ти състав, спорът е решен по същество като е отхвърлен установителния иск, предявен на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на недвижим имот-УПИ * в кв.455 по регулационния план на гр. П. от 1998 год. с площ от 8940 кв.м. с отреждане “за хотел”. Недоволен от въззивното решение е касаторът Община-П., представлявана от младши юрисконсулт Д. Б. К., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /относно правото на собственост на общините и държавата/. Ответникът по касация – Държавата, представлявана от министър на регионалното развитие и благоустройството, по пълномощие областният у. на област с административен център П. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: С допълнението към изложението за допускане на касационно обжалване касаторът е представил ксероксни копия от пет броя съдебни решения на първоинстанционен и въззивен съд, за които липсва заверка, че са влезли в сила и кога, с оглед позоваването на противоречива съдебна практика и съобразяването им. Съгласно чл.285, ал.1 ГПК въззивният съд проверява редовността на касационната жалба за д опуснати нередовности и съобразяване с изискванията на чл.284 ГПК-в случая не е налице мотивирано обосноваване/аргументиране/, как обжалвания съдебен акт влиза в противоречие с приложените съдебни решения, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение