Определение № 5816 от 12.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 56/18.03.2025 г. по гр.д. № 422/2024 г. в частта, с която Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 260007/08.07.2024 г. по гр.д. № 2434/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлил исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), както следва: · от Й. Н. Б. да се отнеме в полза на държавата имущество на обща стойност 193 235.00 лв., включващо 1/2 ид. част от два апартамента в [населено място], апартамент в [населено място], магазин в [населено място], 344/407 ид. части от дворно място в [населено място], застроено с жилищна сграда и стопанска постройка, едно ателие за творческа дейност в [населено място] и пет леки автомобила (чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ), както и 2 660.00 лв. – доброволно предадени парични средства по ДП № 12329 ЗМ – 6/2019 г. (чл. 147, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ) и · от Л. М. Н. да се отнеме в полза на държавата един лек автомобил на стойност 2 500.00 лв. (чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 ЗОНПИ). Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси (уточнени и обобщени съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Как се прилагат чл. 153, ал. 5 и ал. 6 ЗОНПИ след решенията по дело С-234/2018 г. и по дело С-319/2019 г. на СЕС? 2. Дали и как се прилага чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС по иска за отнемане на имущество по ЗОНПИ, като се съобразят легитимната цел на закона (чл. 2) и разпоредбите на 5,ал. 2 и чл. 153, ал. 5 и 6 ЗОНПИ? и 3. Представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ вземанията от предоставени заеми от проверяваното лице през 10-годишния период на проверката, включително лихвите и неустойките по заемите (чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ)? Касаторът счита повдигнатите въпроси включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с двете решения на СЕС по преюдициални запитвания на българския съд, на втория – в противоречие с решение № 13/13.10.2012 г. по конст.д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г.), като вторият и третият са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество обосновава всички касационни основания в чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците Й. Б. и Л. Н. възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. В решението въззивният съд е намерил, че първият ответник е бил привлечен като обвиняем за това, че за времето от 2016 г. до 27.06.2019 г. в [населено място] е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 252, ал. 1 НК, и за това, че от 2013 г. до м. юни 2019 г. в съучастие с други лица като извършител в същото населено място без съответно разрешение е осъществявал по занятие банкови сделки, като е предоставял заеми на физически лица, от което е получил значителни неправомерни доходи - престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Първият ответник е оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда, с която наказателният съд, зачитайки задължителното действие на решението от 16.11.2023 г. по дело С-427/22 г. на СЕС и на ТР № 1/15.03.2024 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСНК на ВКС, е приел, че извършеното не съставлява престъпление (чл. 304, пр. посл. НПК). Въззивният съд е приел, че привличането на първия ответник за престъпленията, включени в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 и 23 ЗОНПИ, е законовото основание за извършената проверка от Комисията по специалния закон (чл. 108, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗОНПИ), обхващаща периода 17.07.2009 г. – 17.07.2019 г. (чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ). Приел е, че след присъдата, с която е оправдан поради несъставомерност на извършеното, съдебното производство по поддържаните от Комисията искове следва да продължи (чл. 153, ал. 5 ЗОНПИ), но поради чл. 1 Протокол № 1 към КЗПЧОС, който предвижда, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания и никой не може да бъде лишен от своите притежания, националният съд е длъжен да откаже да приложи всеки национален закон, който му противоречи. С тези съображения, основани на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, въззивният съд е приел, че въпреки предвиденото в чл. 153, ал. 5 и 6 ЗОНПИ, за да възникне правото на държавата да отнеме имуществото, което ответниците са придобили през проверявания период и е налично в края на периода - имотите, леките автомобили и парите, за които исковете се поддържат, е необходимо Комисията да твърди и докаже пряка или косвена връзка на придобитото с престъпната дейност, послужила като основание за извършената проверка. Добавил е, че е дал такива указания, но такава връзка Комисията не е доказала. Заключил е, че при неблагоприятни последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че не е възникнало упражненото с исковете материално право на държавата на отнемане на имуществото, а исковете са неоснователни. Въззивният съд е изложил и втора група мотиви, при които е достигнал до същия извод. Анализирал е събраните гласни и писмени доказателства, като е намерил, че около три години ответниците са съжителствали на съпружески начала, на 09.12.2009 г. от връзката им се е родило детето Н., поради което имуществото, което вторият ответник е придобил през релевантния период и е налично в края на периода, е имущество на проверяваното лице (чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. чл. 141 ЗОНПИ, вр. § 1, т. 18, вр. т. 15, б. „а“ ДР ЗОНП). С извършения анализа в установяване размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ въззивният съд е приел, че вторият ответник е свързано лице (§ 1, т. 15, б. „а“ ЗОДОВ и следва да зачете нетния доход на двамата ответници в периода на съжителството на съпружески начала. Остойностил е придобитото имущество на общата сума 195 888.00 лв.– имоти и автомобили, както и наличните в края на периода вземания по банкови сметки и пари в брой на двамата ответници. Установил е нетен доход за общата сума 56 272.77 лв. (§ 1, т. 8 ДР ЗОНПИ) и е заключил, че недостигът/несъответствието на парични средства е 139 615.23 лв., т.е. под релевантния размер 150 000 лв. и не дължи да изследва законния произход на средствата, с което имуществото е придобито. Настоящият състав намира, че въпросът, дали и как се прилага чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС по предявен иск за отнемане на имущество по ЗОНПИ, като се съобразят легитимната цел на ЗОНПИ (чл. 2) и разпоредбите на чл. 153, ал. 5 и 6 ЗОНПИ, обуславя първата група мотиви, с които въззивният съд е отхвърлил исковете. Като ги е развил, въззивният съд се е позовал на решение № 464/09.07.2024 г. по гр.д. № 3939/2023 г., IV-то ГО и на решение № 695/21.11.2024 г. по гр.д. № 3635/2023 г., III-то ГО на ВКС, постановени по искове за отнемане на незаконно придобито имущество. В първото решение се приема, за да е налице основание за отнемане на отнемане в полза на държавата на отделните обекти от имуществото, което Комисията претендира, е необходимо по делото да е установена по несъмнен начин връзка (пряка или косвена) между придобиването на съответния имуществен обект с конкретната престъпна дейност по чл. 108 ЗОНПИ или да е възможно такава връзка основателно да се предположи – с оглед конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни за всеки един имуществен обект. Само при установяване на такава връзка или основателно предположение за такава връзка се прилага презумпцията по чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ. В решението няма нарочни разсъждения по повдигнатия въпрос. Решението е възприето с второто решение на ВКС, но за даденото разрешение другият състав на ВКС изрично се е позовавал и на решение от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18 по дело Й. и други срещу България на ЕСПЧ. Решението на ЕСПЧ обаче не е влязло в сила, а и да влезе, не би породило действие за всеки граждански съд, който разглежда иск за отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОНПИ. Следователно по въпроса няма установена практика на Върховния касационен съд. Той изисква настоящият състав да проведе казуално тълкуване, за да изясни дали от чл. 1 от Протокол № 1 КПЗОС произтича изискване/материалноправна предпоставка за пропорционалност на мярката в ЗОНПИ, т.е. условие за пряка или косвена връзка на незаконно придобитото имущество с престъпна дейност и/или с дейност от административно нарушение на лицето, което е било привлечено към наказателна или административна отговорност за престъпление и/или административно нарушение по чл. 108 и чл. 109 ЗОНПИ, или такова изискване/материалноправна предпоставка на материалното право на държавата на отнемане на незаконно придобитото имущество от ЗОНПИ не произтича, напротив – изрично го изключват разпоредбите на чл. 5 и чл. 153, ал. 5 и 6, а провеждането на принципа за пропорционалност, следващ пряко от чл. 1 от Протокол № 1 КЗПЧОС, е на законодателя, но не на съда. По въпроса е налице допълнителната предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не и/или тази по чл. 280, ал. 2 ГПК. С решение № 13/13.10.2012 г. по конст.д. № 6/2012 г. Конституционният съд на Република България (обн., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г.) установи съответствието в цялост на ЗОПДНПИ (обн. ДВ, вр. 38 от 2012 г. и отм.) с Конституцията на Република България с изключение на чл. 2 в частта "или административно-наказателното", чл. 3, ал. 1 в частта "и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите", чл. 24, ал. 3 и 4, чл. 27, ал. 3 в частта "петнадесет години" и чл. 73 в частта "петнадесетгодишна давност", установявайки противоконституционността на ЗОПДНПИ единствено в тези части. Макар ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ да са със сходни легитимни цели и приложно поле, чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ е разпоредба, приета със ЗИДЗПККОНПИ, обн., ДВ бр. 1 от 2019 г., т.е. след решението на Конституционния съд. Разпоредбата, за която се отнася повдигнатият въпрос, не е обсъждана в конституционното решение. Предоставените заеми, поради които първият ответник е привлечен като обвиняем за престъпленията, осъществили законовото основание за извършената проверка от Комисията, са описани в обстоятелствената част на исковата молба, включително с твърдения за уговорени лихви. Според Комисията, заемите са предоставяни в периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ. Първият ответник не е оспорил твърденията и не е възразил тези вземания да са погасени/да не са налични към края на периода. Въззивният съд не ги е включил в имуществото по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ, а обуславящ решението е и въпросът: Представлява ли имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ вземанията от предоставени заеми от проверяваното лице през 10-годишния период на проверката (чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ)? Въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която приема, че вземания от заеми, предоставяни от проверяваното лице в периода на проверката, които съществуват в края на периода, са имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ - решение № 283/28.05.2025 г. по гр.д. № 2758/2024 г. IV-то ГО, решение № 587/16.10.2025 г. по гр.д. № 2887/2024 г., III-то ГО и решение № 667/06.11.2025 г. по гр.д. № 4142/2024 г., III-то ГО. По този въпрос са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са налице по въпроса, как се прилагат чл. 153, ал. 5 и ал. 6 ЗОНПИ след решенията по дело С-234/2018 г. и по дело С-319/2019 г. на СЕС. С двете решения, постановени по преюдициални запитвания на българския съд, СЕС разясни съответно, че Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз не се прилагат за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяване на едно или няколко престъпления. Следователно тълкуването на СЕС е несъотносимо към материалноправните предпоставки, при които възниква и се упражнява правото на държавата да отнеме имущество по Закона от 2012 г. и по сега действащия закон. При тези мотиви, съдът