Определение № 4497 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на „Крис – 98“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Дамянов, с искане за допълване на решение № 11734 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7274/2023 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта за разноските. В молбата се претендира присъждане на разноски в полза на дружеството и за съдебното производство по адм. дело № 1672/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, М. Стоянова, чрез пълномощника си адв. Шопов, изразява становище за неоснователност на искането. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, останалите насрещни страни не изразяват становище по искането. Върховният административен съд /ВАС/, второ отделение, намира молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, ВАС е обезсилил решение № 546 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1672/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Стоянова против разрешение за строеж № 86 от 08.07.2019 г., издадено от главния архитект на район „Западен“, Община Пловдив, и вместо него е постановил оставяне без разглеждане жалбата на М. Стоянова против разрешение за строеж № 86 от 08.07.2019 г., издадено от главния архитект на район „Западен“, Община Пловдив, и прекратяване на производството по делото в тази му част. С това решение ВАС е присъдил в полза на молителя сумата в размер на 1 000 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение за оъсществено процесуално представителство пред касационната инстанция. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая като страна, за която съдебният акт е благоприятен, „Крис – 98“ ЕООД, който е бил представляван от адвокат в производството, има право на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер, доказан и посочен в списък на разноските по чл. 80 от ГПК, приложен с молба от 30.05.2022 г., в която и дружеството е претендирало разноски за това съдебно производство. Така претендираните разноски са били присъдени на дружеството с решението, чието допълване се иска. По отношение обаче на присъдените разноски на дружеството в първоинстанционното производство – общо в размер на 1900 лева, настоящата съдебна инстанция не е следвало да се произнася отново, тъй като решение № 546 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1672/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта на присъдените на ответника и заинтересованата страна „Крис – 98“ ЕООД съдебни разноски не е било нито обезсилено, нито отменено. Този извод не се променя и от обстоятелството, че неправилно административният съд приема, че ВАС следва да допълни решението си в частта за разноските. Решението на Административен съд – Пловдив е обезсилено само в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Стоянова и доколкото тази жалба се явява недопустима, то в останалата му част, касаеща присъдените съдебни разноски на „Крис – 98“ ЕООД, за който решението на ВАС е благоприятно, решението на административния съд не е отменяно или обезсилвано и е влязло в сила. По тези съображения искането за допълване на решението на ВАС в частта за разноските е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,