Определение № 254 от 02.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. И. против определение № 270/04.01.2010г. по ч. гр.д. № 11221/09 на СГС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия против определение от 29.06.2009г. на Софийски РС по гр.д. № 1495/1995г. с която е оставена без разглеждане молбата на същия за предявяване на възлажгателно искане като недопустима. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила поради това, че въззивният съд не е отменил обжалваното определение, с което РС не се е произнесъл с решение по наличието на предпоставките за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот на основание чл. 288, ал.2 от ГПК /отм/, а с определение не е приел за разглеждане тази претенция поради липса на предпоставките на цитирания текст.. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. От доказателствата по делото се констатирал следното: Частният жалбоподател е заявил претенция за възлагане по чл. 288, ал.2 от ГПК в предвидения в ал.5 от същия текст срок, но съдът в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата не е приел за разглеждане тази претенция, като е изложил доводи по същество за липса на предпоставките на този текст. В с.з. на 09.05.2000г., жалбоподателя повторно заявява искане за приемане на претенцията му, но с определение от същото съдебно заседание то е оставено без уважение като просрочено. На 18.06.2009г. жалбоподателят е заявил, че поддържа направената от него претенция с молба от на 08.04.1998г., потвърдена и в с.з. на 09.05.2000г. С определение в закрито заседание на 29.06.2009г., РС е оставил без разглеждане молбата, тъй като с определение от 08.04.1998г. се е произнесъл по допустимостта на тази молба. Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като определението от 29.06.2009г. не прегражда развитието на делото, а не е предвидено и самостоятелно обжалване на същото в ГПК. Определението е .правилно. Искането на М. И. за възлагане е подадено в предвидения от закона – чл. 288, ал.5 от ГПК /отм/ срок и е процесуално допустимо. РС неправилно не го е приел за разглеждане, като недопустимо и е изложил съображения по същество на тази претенция. Определенията за приемане на претенциите за възлагане обаче са такива по движение на делото, респективно определението за не приемането й не са преграждащи. По заявената в срок претенция, съдът дължи произнасяне по същество независимо дали се е произнесъл, че я приема за разглеждане. Това е така, защото това е процесуално искане, което обвързва съда, ако е заявено в срок и е насочено към способа за извършване на делбата, по който съдът се произнася само с решението си. Затова определенията с които не се приемат за разглеждане претенции за възлагане не подлежат на самостоятелно обжалване а защитата против тях е по реда на обжалване на решението по извършване на делбата. Правилно е приел въззивния съд, че ако по заявената в срок претенция за възлагане, която не е била приета за разглеждане не се произнесе съдът с отделен диспозитив в решението по извършване на делбата, то подлежи на допълване, а допълнителното решение – на самостоятелно обжалване. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че възивнят съд е следвало да отмени изрично определенията, с които не е приета за разглеждане претенцията. Частната жалба против неподлежащо на обжалване определение е недопустима, а по недопустима частна жалба съдът не може да се произнася по същество. По доводите относно това, че в хода на производството е починал съделителя Д, който е заявил още през 1995г. претенция за възлагане и жалбоподателят М. И., като негов наследник се ползва от това процесуално действие са такива по същество, по които съдът следва да се произнесе с решението по извършване на делбата. Именно поради това, че наследника встъпва в процеса и поема процесуалното положение на своя наследодател, съдът не постановява отделно определение за приемане на заявена от наследодателя претенция за възлагане след конституиране на наследниците му. Тези доводи не сочат на неправилност на обжалваното определение, поради което съдът не ги обсъжда в това производство.. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение